Да потънеш във фотьойла на историята с „АБВ на полския дизайн“

Актуално Гласове Градът Култура

Изложбата показва и как естетическият ум не се е повлиял от промените

Иво Дернев

Може ли столът от хола да носи изненадващо послание? А лампата, която свети на нощното шкафче в спалнята? Или пък старият вентилатор, който още работи? Може, разбира се. Ако не вярвате, посетете изложбата „АБВ на полския дизайн“, която се открива тази вечер в СКЛАД на фондация „Пловдив 2019”. Там, тези наглед обикновени битови предмети, говорят за свободата, но и за границите. За възможностите днес и за липсата на такива вчера. За еднаквостите и различностите. За независимостта и зависимостта. По много фин и деликатен начин подредените 100 обекта в експозиционната част на тютюневия склад чертаят връзки, но и разделителни линии. Разказват позабравени истории. Дори един сешоар от 70-те, днес може да ни припомни цяло едно десетилетие от живота ни, което отдавна сме закътали в задните чекмеджета на паметта.

От днес в Европейската столица на културата публиката може да види 100 предмета, 100 изображения и 100 разказа на 25 съвременни полски дизайнери. Посвещава се на стогодишнината от възстановяването на Независимостта на Полша и е организирана съвместно между Полски институт, София, Институт „Адам Мицкевич“ във Варшава и фондация „Пловдив 2019“. Изложени са мебели, стъкло и порцелан, графични знаци, шрифтове, детски играчки, мотопед и какво ли още не. Всички обекти са творби на знакови полски дизайнери, работили в последните сто години в родината си.

„Тук сме с „АБВ на полския дизайн“, тъй като 2018-та и 2019-та са много важни години за Полша и България. За нас, 2018-та е 100-годишнината от Възстановяването на полската държава, а са България през същата година бяха отбелязани 140 години от Освобождението. Другата много важна годишнина е тази от промените. Защото всички си говорим, как тази свобода ни е дадена и вече никой не може да ни я отнеме. А дали е така? Работил съм в Украйна и знам какво е в един ден да смяташ, че живееш в свободна държава, а на другия в нея да влязат някакви зелени човечета и да не знаеш какво се случва. Ето, през 2012 година имаше полуфинал на Европейското първенство по футбол в Донецк и стадионът беше пълен с европейци. А сега един европеец ако влезе в Донецк не знае дали ще може да излезе от там. Много е важно да се говори на младите хора за промените, които са имали своето място в историята. Ако през 89-та някои е говорил на един поляк и на един българин, че двете държави ще бъдат в НАТО и ЕС, мисля, че никой нямаше да повярва. А днес нашите две общества са настроени проевропейски. Много е важно да показваме, че Европа е и трябва да бъде нашият съюзник. Ние вече сме поколение, което знае какво означава ЕС. Но има едно младо поколение, което трябва да разбира какви предимства дава това, да бъдеш в този съюз. Говоря най-вече за свободи, не просто за пари. Свобода на словото, свобода на вярата, свобода на предвижването. Свободата на изкуството”, разкри за Под тепето част от посланията на изложбата директорът на полския културен институт Ярослав Годун.

Всеки може да прецени как дизайна гледа на историята. Да разбере как той отразява преломите на десетилетията. Да реши дали полският дизайн е вкарван в определени рамки по време на тоталитаризма. Дали полските дизайнери са имали свобода на изразяване. Факт е обаче, че предметите трудно могат да бъдат датирани, ако човек не чете описа под тях.

„Тези предмети не отричат комунизма. Те просто са част от нашия живот и от живота на родителите ни. Тази изложба е пътуване през историята и през модернизирането на нашето мислене и действия”, подчертава Ярослав Годун. И припомня, че полската школа е тази, която по времето на социализма е дърпала напред много хора на изкуството в Източна Европа. Знакови са полската школа в плаката от 70-те години, полският джаз, както и полското кино, разбира се.

„ Когато гледаш нещата от изложбата виждаш неща, които си виждал в собствения си бит. Колелото например, марка Вигри, което много прилича на нашето Балканче в миналото. И осъзнаваш как в същото време, тези колела са на мода и днес. Тази изложба показва и как естетическият ум не се е повлиял от промените например. Тя изследва една много интересна линия на усъвършенстване. Дизайнът всъщност е най-близко до ежедневието на хората. Предметите разказват много за начина, по който живеем”, обяснява Виктор Янков, зам.-директор „Международна дейност” във фондация „Пловдив 2019”.

„Интересно е  как 30 години след промените полският дизайн да може да бъде показан в период от 100 години, без да си казваме кое е забранено, или кое е разрешено. Кое е преди режима и след него. Това дава възможност чисто естетически да погледнем на едни периоди и да осмислим, че държавите ни не са били въобще толкова далече”, допълва той.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.