Източник: bnr.bg/factcheck
Публикация във Фейсбук, получила стотици споделяния, твърди, че приемането на еврото в Испания е вкарало страната в дългова криза. Както и че Испания е била в подем след управлението на Франко, но ЕС „я унищожава постоянно и търпеливо.“ Текстът обяснява още, че в момента страната е обхваната от евроскептицизъм. Както и че загубата на песетата и приемането на еврото са нанесли най-големия икономически удар върху страната, която изживявала подем след управлението на Франко (след 1975 г.).
ТВЪРДЕНИЕ: Въвеждането на еврото вкарва Испания в дългова криза
Тази графика на националния дълг на Испания през годините 1998-2021 показва състоянието на дълга след приемането на еврото в страната през 1999 г. Вижда се, че през първите години след влизането в еврозоната (до 2003 г.) размерът му дори намалява. Дългът започва стабилно да нараства след 2007 г., когато започва Световната икономическа криза.
Източник – Worlddata.info
Според Енциклопедия Британика дългова криза е ситуация, при която дадена държава не е в състояние да изплати държавния си дълг. Страната може да изпадне в дългова криза, когато данъчните приходи на правителството са по-малки от разходите му за продължителен период от време. Когато данъчните приходи са недостатъчни, правителството може да компенсира разликата чрез емитиране на дълг. Това се прави главно чрез продажба на държавни съкровищни бонове.
Визуалната демонстрация на състоянието на националния дълг Испания преди и след влизането на страната в еврозоната е достатъчно категорична, но все пак нека направим опит да обясним защо дългът нараства и какво през годините е довело до сегашното икономическо състояние на страната. Намираме го в доклад на трима икономисти – публикуван през 2017 г. в International Journal of Econometrics and Financial Management:
„Понастоящем Испания е изправена пред най-тежката финансова и икономическа криза през последните петдесет години. Икономическата рецесия в Испания започна през 2008 г. по време на световната финансова криза от 2007-2008 г. Основната причина за кризата в Испания беше спукването на ипотечния балон. Рецесията предполага силно нарастване на безработицата в Испания, което през 2012 г. надхвърля 25% – най-високото равнище в западните икономики през тази година.“
Да подчертаем, че изследването е правено преди Covid пандемията и войната в Украйна да нанесат своя удар върху световната икономика.
„Испания преживя една от най-дълбоките рецесии сред европейските страни, засегнати от икономическата криза. – пишат още авторите. – Като четвъртата по големина икономика в Европейския съюз (ЕС) тя се счита за „твърде голяма, за да фалира“, но и „твърде голяма, за да бъде спасена“.“
Подробно обяснение на причините за състоянието до 2017 г., подкрепено с данни и цитати, може да прочетете тук (статията е на английски).
В резултат на тръгналата от САЩ икономическа криза в края на 2011 г. държавният дълг на Испания възлиза на 736 468 милиона евро или 68% от БВП. Това всъщност не е толкова зле на фона на други държави – Италия (120% от БВП), Франция (86% от БВП). Съотношението между дълг и БВП на Испания тогава дори е по-ниско от това на Германия, чийто дълг е 80% от БВП, според Евростат.
До световната криза се стигна, когато балонът на прекалено оптимистичното кредитиране в сегмента на жилищните ипотеки в САЩ се спука и се наложи Lehman Brothers и стотици други банки да бъдат спасявани от данъкоплатците. Това ограничи кредитирането до такава степен, че потреблението и глобалната търговия се свиха драстично. Кризата се прехвърли по цял свят.
Кралският институт за международни и стратегически изследвания „Елкано“ предлага оценка на ролята на еврото за икономическото състояние на Испания.
Статията е озаглавена „20-те години на Испания в еврозоната: полезна усмирителна риза“ и описва понижаването на лихвените проценти след влизането в еврозоната, което е довело да по-неразумни харчове на хората. Но изданието подчертава, че „самото евро не може да бъде обвинявано за безразсъдните и безотговорни кредитни практики на банките… Също така, еврото не е виновно за постоянно високата безработица в Испания (тя достига 24% през 1994 г., пет години преди въвеждането на еврото, и никога не е падала под 8% след приемането на еврото). Днес равнището на безработица е 15%, което е спад спрямо върховата стойност от 27% през 2013 г.“
Следващата графика може да бъде сметната за още едно доказателство, че приемането на еврото няма вина за дълговете на Испания. Тя показва тенденциите в нарастването на националния дълг на Испания, съпоставен с този на България, която, както е известно, не е в еврозоната. В маркираните с правоъгълник зони се вижда как расте дългът на двете държави през 2010-2022 г. Графиката за България (вдясно) е за периода от 1998 г., докато статистиката от Испания е от 1980 г. Годината 1998 е отбелязана с точка на графиката за Испания. Сходството в двете графики за периода 2010-2022 г. показва че други фактори, извън евровалутата, влияят на икономическите процеси в двете държави – едната член на еврозоната, другата – не. Вижда се още, че въпреки цитирания от автора на публикацията „подем“, 5 години след края на управлението на Франко дългът на Испания стабилно расте.
Източник: https://countryeconomy.com/
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
С оглед на посоченото по-горе твърдението, че влизането в еврозоната вкарва Испания в дългова криза е НЕВЯРНО. Данните показват, че непосредствено след приемането на еврото икономическото състояние на страната дори се стабилизира, а дългът дори намалява. Не влизането в еврозоната, а Световната икономическа криза (2008-2014) вкарва Испания в дългова криза. А причината за сегашното икономическо състояние на страната отново е глобална – отражението на Covid пандемията и войната в Украйна.
А че испанците не гледат със скептицизъм към еврото, показва последното проучване на Евробарометър. Според него 79% от испанците смятат, че еврото е нещо добро за ЕС, а 68% – че е добро за страната им. (В тъмносиньо е процентът на анкетираните, които смятат че еврото е добро за ЕС (страната им), в оранжево – тези, които го смятат, че е лошо, а в светлосиньо и сиво – хората, отговорили с „не мога да преценя“ и „не знам“)
