Разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) между областите в България продължава да е крайно неравномерно и в първата година на възстановяване на националната икономика след ковид пандемията, пише БТА. Столицата запазва своето водещо място с 59 млрд. лв. БВП към 2021 г., или 43 процента от общия за страната. Втората икономика е тази на Пловдив с 10 млрд. лв. БВП (7,4 на сто от този на цялата страна), става известно от най-новия доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили. Показатели за развитие 2023“.
Данните показват, че половината от стопанската активност в България е концентрирана в тези два икономически центъра, между които има също така голяма разлика в представянето и превес на София, като част от Югозападния регион, над Пловдив и Южен Централен район.
Челната тройка на областните центрове и тяхната тежест в националната икономика оформя Варна с 8,4 млрд. лв. БВП (Североизточен район), последвана от втория по големина морски град в България – Бургас (6,5 млрд. лв.) в Югоизточния район за планиране. Всъщност икономиката на Югоизточния район се нарежда по стопанско значение за страната след Югозападния, защото освен Бургас, в него голямо значение играе и Стара Загора с 6,2 млрд. лева БВП.
„Все още има области, като Видин, Силистра, Кюстендил, Перник и Смолян, чиито икономики са под границата от 1 млрд. лв. брутен вътрешен продукт. В средната част на класацията Русе отново задминава с малка преднина по общ размер на икономиката тази на Велико Търново, а благодарение на силното си индустриално развитие София (област) вече се доближава до водещите пет области“, обобщават данните от ИПИ.
Неравномерната стопанска активност определя и неравенствата в благосъстоянието на населението
Крайно неравномерното стопанско развитие на страната води и до съществени разлики в благосъстоянието на населението по места и голямата разлика между столицата и всички останали областни градове в България в разпределението на БВП на човек от населението. За София (столица) той е 45 000 лева и това е единственият център, чийто относителен брутен вътрешен продукт е над средната за страната стойност от 20 200 лева на човек.
С близки показания до средния БВП се нареждат Стара Загора (20 200 лева на човек), София – област (19 300 лева на човек) и Варна (17 900 лева на човек).
Съществено разместване има в дъното на класацията, като с най-ниска степен на икономическо развитие в страната е вече област Хасково (9 800 на човек), следвана от Силистра (10 000 лв. на човек) и Сливен (10 500 лв. на човек). Това обаче не се дължи на подобрения в показателите за област Видин, която остава с най-слабите за страната общи индикатори за социално и икономическо развитие. Разликите между по-слабо развитите области са относително малки, като 17 области са с БВП на човек от населението под 13 000 лева.
Отраслово разпределение и специализация на областните центрове
От ИПИ наблюдават и ясно отраслово разпределение в активността по области, което им позволява и да разграничат моделите на стопанско им развитие.
С най-силен превес на услугите е икономиката на столицата, където те съставляват 87 процента от добавената стойност, а същевременно земеделският сектор практически отсъства. С висок дял на услугите, отчасти благодарение на бързото възстановяване на туризма след ограничителните мерки срещу разпространението на КОВИД-19 са областите Бургас (78 процента дял) и Варна (72 на сто дял).
Промишлеността и най-вече производството на електроенергия е структуроопределяща за Стара Загора (53 процента добавена стойност в индустрията) и Враца (52 процента). Тя има висок относителен дял и за София област, главно заради бързо развиващите се индустриални зони и силните местни икономики в Средногорието, се чете в доклада на ИПИ за регионалните профили в страната.
Селското стопанство е значим отрасъл за икономически по-слабо развитите области, като в Силистра то съставлява 27 процента от добавената стойност, в Добрич – 21 процента, в Разград – 20 процента.
Неравномерният стопански профил на областите определя и разликите в инвестиционната активност
Неравномерният стопански профил на регионите в страната предопределя и различията помежду им в инвестиционната активност. От ИПИ отчитат, че с натрупване преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) растат към 2021-а спрямо предишната година в почти всички области, но остават съсредоточени най-вече във водещите регионални икономики.
Претеглени спрямо населението, най-много ПЧИ има в столицата (11,2 хил. евро), следвана от областите София (7,3 хил. евро) и Бургас (5,6 хил. евро). В редица области – Велико Търново, Кюстендил, Ямбол, Силистра, Монтана – нивото на чуждестранните инвестиции остава под 500 евро на човек от населението.
На фона на концентрацията на стопанската активност и инвестиции в страната и голямата разлика на София (столица) с останалите центрове, авторите на доклада правят заключение, че всяка промяна в столицата като самостоятелен икономически център има силно въздействие върху статистиката на национално равнище. Такъв е и случаят с капиталовите разходи.
“Въпреки че на национално ниво се наблюдава значителен спад в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, това се дължи преди всичко на свиване на инвестиционната активност в столицата през 2021 година“, се посочва в доклада.
Възстановяването на регионалните пазари на труд продължава с бързи темпове
Възстановяването на регионалните пазари на труда продължава с бързи темпове през 2022 г., като в 24 от 28-те области се наблюдава увеличаване на коефициента на заетост на населението в трудоспособна възраст между 15 и 64 години. В няколко области заетостта е вече напълно възстановена и се намира над нивата от рекордната за заетостта в страната 2019 година. В столицата коефициентът на заетост достига 77,9 процента, във Варна – 77,2 процента, в Стара Загора – 75 процента.
С над 70 на сто заетост вече са и областите Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Русе и София (област).
Коефициентът остава нисък в икономически по-слабо развитите области Монтана и Силистра с едва 56 процента на заетите в трудоспособна възраст, в Разград – 60 процента, в Сливен и Враца – 61 процента, в Търговище и Плевен – 62 процента.
Като притеснително определят от ИПИ обстоятелството, че има области в страната, в които се отчита влошаване на пазара на труда и свиване на заетостта на фона на цялостната наблюдавана експанзия в страната.
Това се наблюдава най-отчетливо в Перник (-2 пр.п. спрямо 2021 г.), където конкуренцията с големия пазар на труда в София затруднява създаването на нови местни работни места, както и в Сливен (-1,9 пр.п.), и във Велико Търново (-1 пр.п.), се вижда в доклада.
Големи различия има в нивата на безработица и трудовите възнаграждения в страната
Големи различия се отчитат от ИПИ и при нивата на безработицата между областите. Докато в столицата тя вече е свита до 1,6 процента от населението на 15-64 години, а във Варна – до 3,2 на сто, то във Видин делът на безработните надхвърля 14 процента, а в Монтана тя е почти 12 процента.
Почти двойна остава разликата между лидера по заплащане София и областите с най-ниски заплати към второто тримесечие на 2023 година. Докато средната заплата в столицата се доближава до 2 700 лв., възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са около 1 300 лв. на месец. Относително високо – около 1 800 лв. месечно, е заплащането в София (област), Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две значителна роля за това имат високите заплати в енергийния сектор.
Русе, Пазарджик и София (столица) са областите с най-голям годишен ръст на трудовите възнаграждения съответно с до 16 на сто за първите два центъра и с 14 процента за столицата. Силистра е на обратния полюс с годишен темп на повишение на възнагражденията от 4 процента.
„Ако съдим по сегашната динамика, големите отстояния в средните заплати ще се запазват и занапред“, заключват от института.
Предизвикателствата остават и при социално развитие на регионите
Значителни неравенства между областите има и в сферите на образованието и уменията на работната сила. Като „абсолютен лидер“ от гледна точка на висшисти сред населението от ИПИ определят София (столица) с дял от 58 процента между жителите на възраст 25-64 години.
Това е с 20 пункта над Варна, която се нарежда на второ място, и с над 40 пункта повече от областта с най-малко висшисти – Ловеч.
„Прави впечатление, че на дъното по този показател е и София (област), което за пореден път подчертава близката взаимовръзка на столицата с непосредствената ѝ периферия. В нея обаче водеща роля има населението със средно образование, което достига 71 процента през 2022 година“, посочват от ИПИ.
Подобен висок дял сред населението с до средна образователна степен е много важен показател за пазара на труда, защото работните места, отговарящи на подобни компетенции, стават все по-малко, обобщават от ИПИ. Областите с относително висока тежест на по-ниско квалифицираните жители са Сливен, Разград и Търговище.
На фона на това от Института смятат, че обхватът на системата на училищно образование остава проблем в някои области, особено видимо в Добрич и Търговище, където 85 процента от децата в прогимназиалния етап посещават училище, както и в Сливен, където техният дял е едва 82 на сто с тенденция към спад.
Запазват се големите дисбаланси по места между смъртността и раждаемостта на населението
Големите разлики в баланса на смъртността и раждаемостта между областите остават и са по-характерни за Северна България – докато в столицата естественият прираст се е подобрил до -3,4 промила, във Видин той се запазва силно отрицателен (-21,3 промила), както и в Габрово (-18 промила). От ИПИ допускат, че при запазване на сегашните тенденции след пандемията за намаляване на смъртността, то някои области, сред които София (столица), Сливен, Благоевград, Бургас, Варна, ще свиват все повече отрицателния си естествен прираст.
При миграцията на населението област Кърджали остава начело с най-висока положителна миграция, механичният прираст през 2022 г. достига 22 промила. Логично сред областите, които привличат в най-голяма степен жители, са тези с по-висока степен на стопанско развитие – механичният прираст в столицата е 8 промила, в Бургас и Пловдив – по 7 промила.
Смолян е единственият център със сериозен отрицателен механичен прираст от 4,5 промила.
Като положителна демографска тенденция от ИПИ отчитат увеличаването на населението в почти всички области вследствие на миграционните процеси, най-вероятно на засилена миграция от трети страни.
Спад в продължителността на живота на населението има във всички области на страната
Във всички области се наблюдава спад в продължителността на живота на населението между 2019 и 2022 г., но с различни темпове. По-сериозно намаление има в областите с по-застаряло население, като във Видин свиването е с 3,6 години, а в Силистра – с 3,3 години. С под две години спад са само две области – София (област) и столицата, което отразява по-ниския ръст на смъртността в тях в сравнение с останалите. Разликите в самата продължителност на живота също остават значителни – докато в столицата през 2022 г. тя е 74,8 години, а в Кърджали – 74,6 години, то във Видин тя е намаляла до 69,4 години, а в Силистра – до 70,8, което за пореден път подчертава дълбоките различия в качеството на живот между отделните региони, заключват в доклада си „Регионални профили. Показатели за развитие 2023“ от ИПИ.
Изводите от анализа ще бъдат официално представени днес от 15:00 часа. Събитието ще може да се проследи и през специалната страница в социалната мрежа „Фейсбук“ – „Регионални профили: показатели за развитие 2023“. Целият доклад и разбивката по области може да се види на https://www.regionalprofiles.bg/bg/.
