Молим се за Негово Светейшество сред злато, лъскав под и тапетите

Полупразен  централен
храм в деня на кончината на патриарх
Максим. Това видя Под тепето в момента,
в който трябваше да се помолим за душата
на духовния си водач. Ние, а и явно много
пловдивчани, предпочетохме да запалим
свещ за дядо Максим в по-малките черкви,
в които още мирише на дух и вяра, а не на
тапетно лепило и иновации. Двукратното
ни желание за разширен разговор с миряни
по повод кончината на Негово Светейшество
удари на китайски гранит.

Наш екип бе в митрополския
храм- паметник и по обяд, и вечерта.
Срещнахме само четири жени в 12 часа пред
„Св. Марина“. Елате вечерта, след края
на работния ден, посъветваха ни те.
Спазихме препоръката им и бяхме там в
18ч., за да се разминем с двама вярващи
на входа на църквата. Която пустееше в
цялата си фалшива помпозност. На фона
на златото, принта по стените, върху
скъпия лъскав
под като за бална зала,
край новата дървения и лъскавите
елементи, под купола в златна рамка
странно самотничеше лика на дядо Максим.
С една черна лента през позлатеното в
знак на траур. Гледка тъжна. Пуста.
Празна. Въпросът е какво следва с Българската православна църква от тук нататък- пустота и празнина, или дух и надежда. Право на избор нямаме!