Похвалите за обсъждането, отправени към инвеститора от всички – и от обикновените граждани, и от кмета Здравко Димитров – се оказаха напразни
Министерство на културата е отказало съгласуване на проекта през 2017 година, тъй като не е проведено обществено обсъждане, няма доклад за ценността на археологията и поради несъобразяване с урбанистичната среда
Общественото обсъждане за бъдещето на археологически обект „Музей на тракийсокто изкуство“ бе посрещнато с много похвали – частен инвеститор предлага за дискусия пред гражданите своята идея далеч преди да пристъпи към проектиране. Димитър Георгиев показа своя инвестиционен проект и в рамките на няколко часа изслуша критиките на археолози, архитекти, обикновени граждани, свързани с него.
Похвалите обаче се оказва, че са били излишни. Инвестиционната идея, която включва промяна на ПУП – подробен устройствен план – няма как да се случи без това обсъждане. Със специално становище от Министерство на културата през 2016-а година, инвеститорът е бил задължен да проведе такова, след което да предостави резултатите пред министерството. През 2017 година министерството не е съгласувало проекта, тъй като такова обсъждане не е проведено, както е видимо в документа.
Оказва се, че инвеститорът просто спазва законовите изисквания – което е хубаво, предвид масовите закононарушения, свързани с културното наследство – но не заслужава и бурни аплодисменти. Похвалите от кмета Здравко Димитров за това обсъждане, по време на което той нападна гражданите и експертните гилдии, че не са критикували други проекти, също се оказаха напразни. Тъкмо той трябва да е наясно, че това обсъждане е нужно по закон, а не е от добрата воля на инвеститора.
По същия начин някои от крайните защитници на проекта хвалеха и добрата воля да се инвестират средства в археологията под обекта. Както писахме още вчера, това е задължение към всеки инвеститор по закон. Според Закона за културно наследство, собствениците на недвижим археологически обект, са длъжни да осигуряват достъп на компетентните органи, т.е. археолози и други специалисти; а теренните археологически проучвания са задължителни преди каквото и да е инвестиционно намерение. Инвеститорът е длъжен да осигурява достъп на археолозите и по време на строителството.
Тези изисквания са видими и от становището на Министерство на културата. Задължителните археологически проучвания и резултатите от тях са представени пред институцията. Въпреки това, в предоставените документи няма дадена оценка за научната стойност на разкритите археологически стрктури – поне до 2017-а година, откогато е цитираното становище на Министерството.
Според министерството бъдещият проект трябва да спазва и да се съобрази с околната среда – къщите, Джамбаз тепе и околността. Височината трябва да бъде подходящо съобразена и предоставеният пред министерството проект (различен от показания пред пловдивчани във вторник), също не е одобрена.
ДАЛИ (цит.):
„…собствениците на недвижим археологически обект, са длъжни да осигуряват достъп на компетентните органи…“ СПОРЕД ЗАКОНА, ИЛИ
1. СОБСТВЕНИК НА АРХЕОЛОГИЯТА Е ДЪРЖАВАТА, А НА КВАДРАТУРАТА И СГРАДИТЕ – ПО НОТ. АКТ?
2. ДОСТЪП НЕ САМО НА „ОРГАНИ“ А ОБЩЕСТВЕН, ПУБЛИЧЕН, НА ВСЕКИ ИНТЕРЕСУВАЩ СЕ ТУРИСТ?
До автора на статията – да, именно. Човекът е спазил законите за разлика от всички други, за които четем през седмица. Да не говорим, че преди 17 години опазването на истоирическото наследство не беше много модерно. И новинарски сайтове нямаше в този ред на мисли. С тежка техника предполагам, че историческия пласт щеше да бъде изринат заедно с постройката на музея за една вечер. Но е бил запазен. Всеки сам да си прави сметката
Да не се надвишава в никой случай и в никоя част височината на Музея от арх. Сапунджиев, която беше прецизирана внимателно и обстойно от градостроители и Колегия в оная епоха. Има подробна и пълна документация за него и пълна яснота. Беше напълно завършен в груб строеж когато финансирането свърши, оставаха довършителните работи. Особено щом стъпките ще се ползват.
Tрудно ще е, иска майсторлък.
Вместо намислените едри „буци“ раздробени композиции могат да сместят богатство от функции в предостатъчни квадратури. Без . . . лакомии! (Закупен =цунат= за един милион, имотът пак плаща!)
Радикалният подход – възстановяване Общинската собственост – е най-точен, но вече май утопичен.
В Пловдив се напатихме от „частни инвеститори“! И от публично-частни партньорства! За тях е важно да има печалба, а не археологически ценности! Какво стана с Панаира? Какво стана с Разсадника на града? Какво става в Стария град, където разрешиха строителство? Какво става със „случайно“ запалените тютюневи складове? Отговорът е ясен!