Нови защитни покрития и минимални намеси обещава проектът за Небет тепе

Жана Джугаланова: Архитектура в този проект няма. Всичко е подчинено на археологическите структури

Спорни се оказаха идеите за ефекта „Звук и светлина” и за ограждане на обекта  

Над 50 хиляди туристи повече годишно ще минават през всеки един от обектите от проекта „По крепостните стени на Филипопол“, ако общината се пребори за европейско финансиране и реставрира и консервира Небет тепе и Източната порта. Такива прогнозни очаквания на администрацията изнесе пред присъстващите на вчерашното 3-часово обществено обсъждане зам.-кметът по културата Пламен Панов. Преди представянето на идеите на проектантите той подчерта, че с този проект ще се уплътни целият туристически продукт и Стария град ще се превърне в още по-привлекателно място за посещение.

Както писахме вчера, разработката на арх. Румяна Пройкова, правена през 2011г. и актуализирана през 2016г., представи колежката й арх. Жана Джугаланова. Тя подчерта, че целта на проекта е консервация, реставрация и защита на руинираните структури на сакралното за града място. Предвижда се експониране на всички разкрити елементи от многопластовия обект, като новите намеси ще бъдат сигнирани. Желанието на проектантите е максимално запазване на автентичните субстанции и реставрация без навлизане на хипотеза. Изчезналите обеми ще бъдат сигнирани в настилка, а деликатни защитни покрития от метал, дърво и стъкло се предвиждат върху голямата кула, където ще има и изгледна площадка, върху тайното стълбище, върху щерната и зърнохранилището.

„Архитектура в този проект няма. Всичко е подчинено на археологическите структури”, подчерта арх. Жана Джугаланова.

Основните критики снощи бяха срещу начина на представянето на проекта заради липсата на подходящи визуализации, срещу предвидената ограда за контрол на достъпа и срещу обслужващата сграда.

Ръководителят на Катедрата по история и археология в ПУ доц. Георги Митев заяви, че същият проект е бил представен преди много години и по същия начин. Той заяви, че не може да се прави реставрация на вече реставрирани елементи, особено на кулата и допълни, че голяма част от обекта още не е проучен. Неговите основни критики обаче бяха към идеята за изграждане на нова обслужваща сграда, която ще е долепена до паметника на културата Къщата на Иван Самоковеца.

„Аз живея точно там и до моята спалня ще се изгражда тази сграда. Някой питал ли е живущите там?”, поинтересува се доц. Митев. Той предположи, че във въпросната сграда ще има помпа за вода, за поливането на зелените площи на Небет тепе, и трафопост за предвидения в проекта ефект „Звук и светлина”, който много от присъстващите на обсъждането определиха като излишен. Доц. Митев изрази съмнения, че паркът ще се полива с питейна вода, което било недопустимо в 21 век. Освен това подчерта, че на западната фасада на Къщата на Иван Самоковеца, където по проект трябва да е залепена обслужващата сграда, има пано на художника Иван Кирков.

„В днешни времена водните и енергийните източници за изключително важни. Затова трябва да се мисли по-модерно и проектът да се съобразява с терена и околните паметници”, препоръча доц. Митев.

Жана Джугаланова отговори, че разговорът за обслужващата сграда върви с общината и вероятно ще претърпи промени. За кулата, която по думите на доц. Митев няма нужда от реставрация, тя подчерта, че има нужда от укрепване, като това ще стане с невидим бетон под терена и малко надграждане, като новите намеси ще бъдат отделени с метални елементи.

На въпрос „Какво налага покритието на тайни вход?”, дошъл от арх. Петкана Бакалова, проектантите отговориха, че стълбището трябва да бъде защитено.

Археолози, работили на Небет тепе със знаковия специалист Атанас Пейков, подчертаха, че в проекта се пропускат някои основни моменти, като например Циклопския градеж. И припомниха, че при проучването на хълма са намерени 2 статуетки в есхарата от този период, които се намират някъде в архива на Археологическия музей, а не в изложбената му площ. Те заявиха, че цялата документация на Атанас Пейков е била унищожена, а с това са изчезнали и важни сведения за акта за раждане на древния град.

Авторката на археологическата част от проекта Мина Поспачиева подчерта, че всичко, което е публикувано за Небет тепе, е отбелязано и взето в предвид при разработката.

В рамките на дебата арх. Жана Джугаланова заяви, че не се предвиждат никакви съоръжения на Небет тепе и че по проект обектът трябва да е ограден. „Контролираният достъп обаче се решава от общината”, допълни тя. „Това е погрешно. Така Небет тепе отново ще остане невидимо за хората”, възрази Павел Начев.

Главният архитект Димитър Ахрянов отговори, че заграждането на обекта е спорен въпрос, върху който администрацията работи. „Вървим в друга посока, имаме различно виждане”, каза той и допълни, че общината не може да печели от вход на обекта, тъй като той е предоставен от държавата за управление.

Главният архитект на район Централен Петър Петров припомни, че през 2018г. 8 човека са работили върху нетрадиционно изследване на Небет тепе, като са го разгледали от още десетина гледни точки- от шумово замърсяване, до потоци от хора и времево посещение. Той заяви, че данните от тези изследвания трябва да се използват. Арх. Ахрянов се включи като каза, че е един от тези осем души и допълни, че Небет тепе не е само археология. „Небет тепе винаги си го представяме отгоре, а не отдолу, защото отдолу не се вижда”, вметна арх. Димитър Ахрянов.

Кметът Здравко Димитров и заместниците му Пламен Панов и Анести Тимчев заявиха, че след съобразяване с част от идеите и препоръките от обсъждането, ще се организира ново такова. Вече с дооформения проект и с ясните финансови параметри за реализирането му.