Патриотично предложение как българите в чужбина да се чувстват като у дома си

По повод предложение на ВМРО да се издава карта „Българин“ на всеки нашенец в чужбина, който пожелае

Автор: Деян Вълчев

ВМРО предлагат да се издава карта „Българин“ на всеки българин в чужбина, който пожелае. За да му стане едно топло, патриотично на човек, процесът на издаване на картата се очаква да е следният:

Понеже електронно правителство е мръсна дума, вземаш влак примерно от Монпелие, пропътуваш около 1000 км до посолството ни в Париж. Пристигаш в 12:00, но там вече почиват. Сърдита лелка ти казва, че работят с граждани от 10 до 12 и трябва да минеш друг ден. С какви други хора, освен граждани, работят през останалите 22 часа в денонощието не ти става ясно. “Ама аз живея в Монпелие, на 1000км от тук“, почти през сълзи казваш ти. Лелката грейва. Защото току що тя изпадна в най-любимата си ситуация – гражданинът е в ръцете ѝ. Неговият ден, седмица, зависят от нейно величество ЛЕЛКАТА. Тя няма да спечели нищо от това, освен дневната си доза чувство за власт и важност.

След дълги молби, най-накрая приемат документите ти, но си даваш сметка, че не можеш да намериш свидетелството за съдимост и документите доказващи, че лицето „не застрашава националната сигурност на България“. Ужас. Беше ги подготвил отдавна – брат ти ги беше извадил от твое име в България (с нотариално заверено пълномощно, разбира се). Сигурно си ги забравил, понеже се събуди в 4 час сутринта, за да хванеш влака от Монпелие. Сънен беше.

Питаш плахо дали е задължително свидетелството за съдимост. Не могат ли просто да проверят в системата на МВР дали си арестуван, осъждан, кога, за какво. Въпрос на една проверка за 2 минути. Не. Не може. Много ясно, че не може. Би било прекалено лесно и просто, небългарско някак си. Няма как и да не забележиш и почти нескритото задоволство на лелката – тя е важна, значима, държи те в ръцете си.

О, чудо!, в последния момент намираш в раницата си уж забравените документи. Даваш ги, всичко е наред. Ще си получиш картата ‘Българин’ след 1 месец. Разбира се, не по пощата или куриер, ще трябва пак да минеш от посолството. Пак трябва да станеш в 4 сутринта. Да платиш 200 евро за влак. Да изминеш 1000км. Да пробваш да стигнеш до 12:00, защото си гражданин, а с граждани се работи до 12:00. Да закъснееш с 2 минути. Да се молиш на нейно величество лелката. И ще го направиш. Стана ли ти едно такова…мило, родно, българско, българино? Добре дошъл.

П.П: Само не забравяй малкото картонче с входящия номер, издадено при подаване на документите, ей. Без него не може, не си българин.

Снимката е илюстративна/източник: slavorum