Илия Ламбов, дърворезбар
Реших да използвам трибуната на „Под Тепето“, за да изкажа и аз гражданската си позиция, като потърпевш от опита ми на дърворезбар, работил иконостаси за БПЦ, и заради огромното ми разочарование от случилото се миналата неделя на литургията за „вразумление“, която отслужи пловдивският митрополит. Недоумявам как е възможна такава наглост и подмяна на ценностите от страна на властимащите. Аз съм млад, но все още помня началото на прехода, който незнайно защо продължи убийствено дълго, правейки ни свидетели на трагикомичните образи – Анти НАТО Лидер- върховен главнокомандващ на българската армия част от НАТО; Цар-премиер; комунисто-демократо-социалист; турчин мандатоносител на парламентарна република България част от ЕС. А сега, 5 години след приемането ни в Евросъюза, станахме свидетели на деклариран ФАЛШИВ морал и ценности, на които трябваше да се поклонят и областният, и кметът на град Пловдив, плюс присъстващите депутати и миряни, заклеймявайки творците, дръзнали да критикуват този „евтин“ ремонт. Резултатът от целия този преход на абсурда е фалшивата чалга култура, която оправдано навлезе в кръчмите, но не спря до там, а отиде във властта и дори в БПЦ. Подмениха се иконите с принтирани „тапети“, а оригиналите безследно изчезнаха… този добре организиран преврат в държавата диктуван от „На всяка цена – най-ниската цена“, доведе до това обръч от фирми да произведат „Кича“ на новото време, в което живеем, оправдавайки се ,че духът на времето, в което живеем, се е променил.
Да, предвид новите медии и възпроизвеждащата мощ на новите технологии, информационните потоци са реална част от нашето битие и култура, но това толкова лесно copy/paste ощети творците по отношение на уникалността и авторските права. Даде хляб на предприемчивите самодейци, които от „прасенце-касичка“ сега правят „църква-касичка“, със съмнителен вкус, неиздържана естетика и нечовешки методи – машинни. По този начин Храмът като медия на класическите и непреходни Християнски ценности, вече не съществува. За Бога хора, иконките на екраните, не са икони в Храма! Новите образи, с които е облепена църквата „Св. Марина“ са направо стряскащи. Плашещо е прочитът на историята какъв би бил след време….принтер, номер, размер, модел? С такова отношение към паметниците на културата Пловдив трудно би спечелил симпатиите на което и да е жури, за да бъде Европейска столица на културата, та камоли на UNESCO, чийто изисквания са абсолютно всички паметници на територията на града да са реставрирани и туристите да имат достъп до тях. Мотото „На всяка цена, най-ниската цена“, нанесе щети в „Св. Марина“ и в Бачковския манастир, и на още доста места.
През моята практика от проект и изпълнение на свети-двери и резбовани детайли на още шест иконостаса, ми стана ясно, че творческите екипи не се ръководят от художествени директори, а в най-добрия случай- от инженери. Повечето заети работници са просто наемници, без художествено образование, често и черноработници. Получават се едни пари, а се декларират други, стажът е недоказуем. По тази причина, с още двама колеги учредихме сдружение за изкуство и култура, но уви не срещнахме подкрепа в институциите. Надявам се, че държавата и общината ще съумеят да се дистанцират от Ментето и критично да изискват лицензии и европейски практики по отношение на културното ни наследство, а не да прекланят глава. Пловдив е с история и има потенциал да бъде град на творците, а не на Чалгата и плевелите по калдаръма.
