Почетохме Апостола. Стотици отбелязаха 138 години от обесването на Васил Левски пред паметника на централната алея на Бунарджика. Граждани, военни, властимащи и мераклии за такива поднесоха венци и се поклониха пред най-великия българин.
В церемонията участваха военен духов оркестър и представителен взвод. Имаше слово, всичко мина по традиционния протокол. За пореден път обаче хората, събрали се край паметника на Апостола, си зададоха въпроса: „Заслужаваме ли Левски!? Заслужаваме ли делото му!? ”
.
Ето словото на председателя на общинския съвет Илко Илиев:
„Българската история и памет имат светини, които надживяват превратностите на времето, идеологемите и политическите заблуди, светини, които остават чужди на боричканията за власт, пари или слава, светини, които безпрепятствено минават през годините със своята безспорност, събрали в себе си най-доброто и истинско от българския дух.
За нас българите една от тези светини е Васил Левски.
Пловдив, духовен първенец, в немалко народни начинания, е свързан с пътя на Апостола. Левски е бил ученик на Йоаким Груев в нашия град. Оттук тръгва по „народните работи”, както пише по-късно Захарий Стоянов. За да се включи в Първата българска легия на Раковски, Левски минава през Пловдив, където на 3 март 1862 година Найден Геров го снабдява с тескере и той заминава за Белград.
Нашият народ с любов го нарече Апостола – Апостола на свободата, но и Апостола на човещината. Той пръв осъзна необходимостта от вътрешно действие, от наше народно действие за постигане на освобождението. Противно на всички дотогавашни разбирания, че свободата трябва да дойде отвън. И застана зад националната идея, че всичко зависи от нашите задружни сили, срещу които трудно би противостояла, която и да е чужда сила. С думите и делата си Левски направи така, че българската национална революция да слезе от Балкана и да влезе в училищата и църквите, в къщите и кафенетата, сред хората. И както справедливо го оцениха и наши, и чужди – това беше не само истинският „лъвски” скок на Васил Левски. Това беше големият скок на цялата ни нация.
Това е само един щрих от портрета на Левски. Но, ако го посочвам днес, в деня на поклонението пред паметта на Апостола, то е, за да се поучим всички ние, съвременните политици още веднъж от уважението, което той имаше към задружните сили на нашия народ. Защото, убеден съм – това е ключът към преуспяването, към просперитета на съвременна България.
Колкото повече времето се отдалечава – днес се навършват 138 години от гибелта на Апостола, толкова повече той се възправя със своята скромност, но и величие, със своята всеотдайност към народа, с безпримерната си целеустременост в името на свободата и бъдещето на България. Затова Левски се извисява до наш национален идеал. И всяко българско поколение го открива в хода на времето, мери своя духовен и морален ръст чрез примера на Апостола.
Дълбок поклон пред светлата памет на Апостола на българската свобода Васил Левски!
Да живее България!
