Какво казва и какво не казва ДНСК за строежа край Марица

С едно изречение институцията изважда биокоридора от правния мир и го премества в полето на „научните понятия“

Формално изрядно, съдържателно спорно: къде свършва контролът на ДНСК

Писмото на Дирекцията за национален строителен контрол след проверката на строежа в „Марица Гардънс“ на пръв поглед изглежда изчерпателно – десетки страници с факти, препратки към закони, устройствени планове и становища на различни институции. При по-внимателен прочит обаче се откроява една ключова линия: не толкова какво казва ДНСК, а какво избягва да каже.

РДНСК не откри нарушения при проверката на строежа в „Марица Гардънс“

Най-показателен в това отношение е начинът, по който институцията третира понятието „биокоридор“.

Вместо да го разглежда като част от конкретен устройствен и екологичен режим, ДНСК прави на пръв поглед невинно уточнение – че „биокоридорът“ е научно понятие, дефинирано като линейна структура, позволяваща движение на видове и екосистеми.

Това изречение не е просто терминологично пояснение. То променя рамката на целия спор.

Защото в момента, в който биокоридорът бъде представен като „научно понятие“, той престава да звучи като правно ограничение. От инструмент на устройственото планиране и екологичната защита, той се превръща в описателна категория – нещо, което съществува в теорията, но не непременно води до забрана за строителство.

Именно тук се появява разминаването.

В същото това становище ДНСК признава, че:

• съществува изискване за създаване на биокоридор с определена ширина;
• той е заложен в устройствени планове;
• още при приемането им не е реализиран като непрекъснат;
• и на практика е прекъснат от вече съществуващо застрояване.

Но въпреки тези констатации, никъде не се прави ключовият извод – дали това има правни последици за настоящото строителство.

Липсва и отговор на най-важния въпрос: ако този коридор е задължителен елемент от екологичната рамка на района, защо неговото отсъствие или нарушаване не влияе на валидността на разрешението за строеж?

Вместо това, ДНСК се фокусира върху друго – че строежът се извършва по изрядни документи, с валидно разрешение и без констатирани нарушения на място.

Жители срещу инвеститора край Марица: „Има риск и щети“ vs. „Всичко е контролирано“

Така институцията на практика прави разграничение между:

• формалната законосъобразност на строителните книжа
  и
• съдържателните противоречия в устройственото и екологичното планиране

И избира да се произнесе само по първото.

Останалото остава извън обсега на контрола – или поне извън текста на отговора.

Така, без да отрича съществуването на биокоридора, ДНСК на практика го обезсилва като аргумент в конкретния казус. Не чрез директно опровержение, а чрез преформулиране – от правен в „научен“ термин.

Именно в тази подмяна на рамката се крие и същинският въпрос по случая.

Защото ако биокоридорът е просто научно понятие – строежът е напълно обясним.

Но ако е реално действащо ограничение – тогава въпросите тепърва започват.