Интригуващо художествено произведение ще бъде представено в Пловдив след броени дни. На специално събитие в Епископската базилика пловдивчани ще имат шанса да видят уникалната „Книга за Луната“ (MoonBound Book)- изданието е с размер 1 кубичен сантиметър и съдържа интегрирани минималистични творби на 48 артисти от целия свят. Книгата е част от товара на лунната мисия Грифин-1 на компанията „Астробиотик“ и е планирана да пътува на борда на флип роувъра на „Астролаб“ през юли 2026 г.
На 23 февруари Епископската базилика на Филипопол ще стане домакин на първата изложба на космическо изкуство в България, а в центъра на експозицията ще е именно „Книга за Луната“. Книгата ще бъде част от товара на космическа мисия до Луната, планирана за лятото на 2026 г., а преди да напусне Земята, ще бъде представена за първи път на българската публика.
“Книга за Луната” е миниатюрен том с размер 1 см³, който събира текстове и изображения писатели, художници, учени, философи и културни организации от целия свят. Тя е от 80 страници, печатът е върху архивни пигменти с издръжливост 200-400 години, а резолюцията по страниците е 5760 пиксела/инч. Изработена е от Еван Лоренцен (Art and Such Evan). Книгата ще пътува на борда на роувъра Flip Rover на Astrobotic и ще кацне на южния полюс на Луната през лятото на 2026 г. Проектирана е да издържи температури от -173°C до +127°C и космическа радиация.
Древният дух на Филипопол ще се слее с космически мечти за бъдещето, поставяйки въпроси за човешкото присъствие в космоса и за следите, които оставяме.
Куратор на проекта е Луис Бернардо Гусман, международно признат артист с успешно реализирани мисии на Международната космическа станция. Проектът е реализиран в партньорство с нидерландската организация Фондация “Мун Галери” и Сдружение „Център за проекти – Пловдив“, и е финансиран от Национален фонд „Култура“ и Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.
“ От самото си съществуване, в хода на еволюцията, човек е отправял поглед към Луната. Луната ни е вдъхновявала винаги. Била е източник на вдъхновение в изкуството, фолклора и в религията. Луната е била обект на научни дебати, смели мечти и отчаяни опити за успех на човешкият гений. С въпроса „Как Луната вижда Земята?“ обръщаме перспективата. Отдалечавайки се от антропоцентричната визия за Луната като спътник на Земята, искаме да ѝ придадем централна роля и собствена воля. Искаме да си представим, че за всеки въпрос, който човечеството е задавало за Луната, тя също е задавала въпроси за нас и за нашия земен дом“, казват хората, които седят зад любопитния проект.
“ Общото между Космоса и изкуството е тяхната необятност, безграничност и способност да създават парадокси и едновременно с това да ги обясняват; да разбиват статуквото. В контекста на космическите изследвания, чиято област е дълбоко белязана от висока степен на непредсказуемост и ентропия, арт центровете имат ключова роля на катализатори за иновации. Тяхното интегриране в световните космически агенции подпомага научните организации в организирането на хаотични концепти чрез стимулиране на нови начини на мислене“, пише Ивелина Кадири от Сдружение „Център за проекти – Пловдив“.
Тя допълва: „Космическата колонизация поставя пред човечеството множество фундаментални въпроси, свързани с морала, с опазването на околната среда както на Земята, така и в Космоса, и въпроси за културната ни идентичност като цивилизация. Пренасянето на човешкия живот отвъд Земята не е само техническо предизвикателство, а и дълбоко философско, което изисква разглеждане на нашите ценности, отношението ни към околната среда и начина, по който дефинираме себе си като вид. В този контекст, изкуството играе ключова роля, като дава форма на тези въпроси и провокира обществени дебати върху тях.
Едно от най-важните предизвикателства е пренасянето на човешките ценности в нови, неизследвани светове. Какви аспекти от нашата култура и морал ще се окажат най-важни за създаването на хармонично общество в Космоса? Изкуството може да изиграе ролята на огледало, което разкрива както нашите най-добри стремежи, така и потенциалните ни слабости.
Екологията е друг ключов аспект, който не може да бъде пренебрегнат. Как ще създадем устойчиви екосистеми на Луната, Марс или извън пределите на Слънчевата система? Уроците, научени от екологичните кризи на Земята, трябва да бъдат интегрирани в концепцията за космическата колонизация. Особено важно е да се вземат предвид глобалните цели за устойчиво развитие (SDGs) на ООН, които насърчават баланса между икономическо развитие, социалното равенство и защитата на околната среда. В този контекст ролята на Агенцията на ООН по въпросите на космическото пространство (UNOOSA) е критична. Мисията на UNOOSA за устойчиво използване на Космоса включва насърчаване на международното сътрудничество и развитие на политики, които интегрират принципите на устойчивостта в космическите изследвания и използване. Изкуството може да се използва като средство за популяризиране на тези усилия и за активиране на общественото мнение по темата.
Междукултурните аспекти също играят важна роля. Космосът може да се превърне в място, където различните култури си взаимодействат и създават нови, универсални принципи на съжителство. Изкуството е уникално средство за свързване на хората, дори в контекста на културни различия, и може да служи като платформа за изследване на теми като общочовешка идентичност и принадлежност. В Космоса, където традиционните национални граници губят значение, може да се развие нова концепция за човечността, свободна от земните ограничения.
Чрез тези три перспективи – морално-етична, екологична и културна – изкуството има потенциала да подкрепи развитието на космическите изследвания и да осигури критична рамка за размисъл, необходима за справяне с предизвикателствата, които предстоят. Космическите изследвания са нова сцена, на която човешката култура и въображение могат да се разгърнат по начини, които ще определят нашето бъдеще като вид“.
Кураторът Луис Гусман е чилийски артист, чиято практика се намира на пресечната точка между изкуство, философия, биология и космически технологии. В работата си съчетава различни медиуми на творческо манифестиране – изобразително изкуство, скулптура, цифрови технологии и експерименти в орбитална среда. Основният принцип, които заляга в творческата му визия, е биоетиката. В момента той е член на Лабораторията за космическо и планетарно изследване, Чилийски университет, куратор е на “Мун Галери” (Нидерландия) и е съосновател на The Foundry – първата орбитална лаборатория, посветена на развитие на творчески практики в космоса. До момента има два проекта в орбита: един на борда на Международната космическа станция и друг на чилийски сателит, с цел изследване на микроорганизми в космическа среда.
Луис Гусман разглежда изкуството не като допълнение към науката, а като паралелен начин за космическо изследване – начин, който генерира знание по различен път, чрез език, въображение и опит. Из неговите критерии за подбор са произведения, които създават нови начини на изразяване и значения, вместо да възпроизвеждат Луната като образ или метафора.
В предстоящата изложба публиката ще може да види реплика на „Книгата за Луната“ (1 см³) , като Пловдив е единственото място на Земята, където книгата ще бъде показана преди космическата мисия. Ще бъдат изложени 7 визуални отпечатъка на артисти, които са участвали в проекта “Книга за Луната”, 4 триизмерни обекта, ще има и уудио и видео произведения.
Откриването на изложбата е на 23 февруари от 18:00 ч. в Епископската базилика. Тя ще бъде отворена с вход свободен всеки ден от 23 февруари до 15 март, от 09:00 до 18:00 ч.
Екипът зад проекта: Артистичен директор – Анна Ситникова, Помощник артистичен директор и Маркетинг мениджър – Елизавета Глукхова, Куратор – Луис Бернандо Гузман, Продукция – Яна Карол.
Изпълнение: Сдружение “Център за проекти – Пловдив”, бенефициент по проект BG-RRP-11.024-0037 „Книга за Луната“, финансиран от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Механизма за възстановяване и устойчивост по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, администриран от Национален фонд „Култура“; Договор № BG-RRP-11.024-0037-C01/15.12.2025 г.
Проектен мениджър България – Ивелина Кадири
