Къде се е намирало Немското училище в Пловдив?

Източник: Lost in Plovdiv

Малко са местата в Пловдив, които пазят толкова богата и международна история, колкото сградата на днешното Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“. Малцина знаят, че тя някога е била дом на Немското училище – едно от най-престижните чуждестранни учебни заведения в града през първата половина на ХХ век.

Историята му започва още в края на XIX век, когато строежът на Барон Хиршовата железница привлича в Пловдив специалисти от немскоговорящите страни.Това се случва през  през 1870-те години, когато се открива и пловдивската жп-гара. Постепенно линията се разраства и след Освобождението в България остават различни специалисти от немскоговорящите държави.

За децата на германци, австрийци и швейцарци, работещи по линията, през 1901 година е открито Немското училище – тогава малка прогимназия, в която учат едва трийсетина ученици.

С времето школото се превръща в притегателно място не само за чужденците, но и за местните семейства. Още към 1905 година броят на българчетата е почти равен с този на децата от Австро-Унгария, а следващото десетилетие бележи истински подем – над 100 български ученици посещават училището към 1915 г.

След кратко прекъсване по време на Първата световна война, Немското училище възкръсва през учебната 1919/20 година, отново с амбицията да бъде сред най-добрите. През 1926 година започва нов етап в неговата история – строежът на впечатляваща сграда по проект на арх. Никола Костов, който стои и зад Бургаската жп гара. Постройката на ул. „Г. М. Димитров“ (тогава „Стефан Стамболов“) се превръща в архитектурна гордост на града.

През 30-те години училището вече има близо 450 ученици и се нарежда до най-елитните чужди училища в Пловдив – френските колежи и италианските гимназии. То обаче преживява бурен период след 1933 година, когато германските учебни заведения в чужбина попадат под влиянието на новата политическа идеология в Берлин.

През 1940 година Немското училище става пълна гимназия и получава ново крило – включително и красивата аула, която днес познаваме като зала на Музикалното училище. Но съдбата ѝ е кратка: след 1944 година, с промените в страната, всички германски и западни училища са закрити.

Сградата оцелява, сменя духа си, но не и значението си – от място, където се изучава немската култура и език, тя се превръща в дом на музиката, талантите и изкуството.

Източник: Lost in Plovdiv