НИМХ ще прави прогнози за чистотата на въздуха в Пловдив

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) работи по проект за прогноза за замърсяването на въздуха с използването на данни от услугата за мониторинг на атмосферата на програмата „Коперник“ на Европейския съюз. Проектът има за цел да използва данни и продукти на CAMS, свързани с качеството на въздуха, за предоставяне на адаптирана информация в близко до реалното време (прогнози) за концентрациите на различни замърсители в национален мащаб (над България), както и за използване на данните за по-детайлни прогнози за района на град Пловдив.

Директорът на департамента „Прогнози и информационно обслужване“ в НИМХ, главен асистент доктор Анастасия Стойчева коментира пред БТА, че процесите, които обуславят замърсяването на атмосферния въздух, са комплексни и включват фактори от различни пространствени мащаби – трансграничен пренос на замърсители (например пренос на пустинен прах), източници на замърсяване от различно естество, регионални и локални метеорологични явления, които определят преноса, трансформацията и отлаганията на замърсителите, както и физико-географските особености на терена и характеристиките на градската среда.

Прогнозите за замърсяване на атмосферния въздух са основен компонент от услугите за мониторинг на атмосферата на програмата на Европейския съюз „Коперник“   за наблюдение на Земята. Числените модели на CAMS използват най-съвременни методи за прогноза на концентрациите на замърсители за четири дни напред, като отчитат и наблюдения от сателитни или наземни инструменти.

Разработеният проект на НИМХ е първият български, финансиран по Националната програма за сътрудничество (National Collaboration Programme – NCP) на Европейския център за средносрочна прогноза на времето. С тази инициатива се подкрепят национални институции за подобряване на усвояването и използването на продуктите на CAMS за дейности, свързани с качеството на въздуха. 

„Първата фаза на проекта е приключила и е създаден сайт, който се намира на страницата на НИМХ и през meteo.bg  се влиза в прогнози, след което в рубриката „Атмосферно замърсяване“. Всичко това е много важно, защото през последните години всички се интересуват от чистотата на атмосферния въздух“, каза Анастасия Стойчева. 

„Въз основа на този проект правим прогнози за четири дни за качеството на атмосферния въздух“, съобщи Анастасия Стойчева.  

Прогнозите за атмосферния въздух се използват от МОСВ, от общините и от гражданите

Тя съобщи, че в НИМХ има специално звено, което се занимава с разработването на продукти – информационни и прогностични, свързани с промените в метеорологичната обстановка и с това какви ще са ефектите върху чистотата на атмосферния въздух.

НИМХ работи по проекта на програмата „Коперник“ и в резултат на това се изготвят тези прогнози, като те могат да се използват от всички, отваряйки сайта, за да се информират. Освен това, изпращаме и специализирана информация към различни структури – Министерството на околната среда и водите (МОСВ), към регионалните му служби, към Пловдив, а и общините много често използват тези данни, каза Анастасия Стойчева.

Тя добави, че много често сега към НИМХ се обръщат и от Столичната община, за да въведат зелен билет, а от НИМХ имат и друга информация, която е на тяхната страница. От Столичната община виждат, че ще има високи концентрации на фините прахови частици и се обаждат в НИМХ, за да разберат колко ще продължи това, за да преценят кога да въведат зелен билет в градския транспорт. Всичко това показва, че ползата от този проект е реална, заяви Стойчева. 

Тя отбеляза, че преди четири години нейни колеги от НИМХ, които се занимават специално с темата за атмосферното замърсяване, са направили изследване и са установили чрез химически анализ, че от това, което се съдържа във въздуха,

най-голям замърсител е допълнителното разпрашаване на прахта, която е останала по земята – по неизмитите улици, от замърсяването от автомобилите, от градинките, които не са винаги зелени, а са кални.

Това е най-големият замърсител – от запрашаване или от вторична суспензия, обясни Стойчева.