Източник: Lost in Plovdiv
През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи дом на народния поет, е построена известната къща с кулата (Джаковата къща). Малко след това писателят изгражда и свое собствено местенце на днешната улица „Бетховен” №3, в което живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит, а няколко метра встрани – в „двореца“ на книгоиздателя Драган Манчов, редактира списание Наука и заедно с Константин Величков започват да списват „Зора“ – първото литературно списание у нас.
След завръщането си от принудително изгнание в Одеса, Вазов се установява в столицата, но Пловдив остава завинаги в сърцето му. И пловдивчани никога не го забравят!
През 1895 г., когато той празнува 25-годишнината от началото на своята творческа дейност, депутация от Града под тепетата поднася на твореца скъпи дарове като благодарност за приноса му в духовното издигане на местната общност
Следващото признание е от началото на ХХ век, когато в подножието на Джамбаз тепе е създадено ново читалище. Тъй като то се намира точно под скалите, върху които е къщата, приютила Вазов през 1880 г., читалището е наречено „Иван Вазов”.
През 1920 г. юбилейното честване за 50-годишнината от рождението на народния поет се превръща във всенароден празник. Пловдивчани отправят покана към твореца да посети града на своята младост. Възторгът по време на посрещането просълзява Вазов. Перонът на железопътната гара е изпълнен докрай от множеството. Още преди да слезе от влака, той е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Тя тържествено поема по улица „Станционна” сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име.
Следващото тържество в Пловдив е през януари 1929 г., когато върху къщата му на ул. „Бетховен” №3 е поставена възпоменателна плоча. Едновременно с това общинският съвет гласува решение някогашният дом на поета да се откупи и превърне в Къща-музей „Иван Вазов”. Ново гласуване от 1930 г. потвърждава предишното решение, но през 1932 г. поредният собственик разрушава къщата. Спасена е единствено възпоменателната плоча.
През 1937 г., когато кмет на Пловдив е Божидар Здравков, към общината е създаден културен комитет, който включва представители на културно-просветни институции и общественици. Едно от първите предложения е да се издигне паметник на Иван Вазов в Пловдив, определен от твореца като негов втори роден град. Предвижда се средствата за издигане на паметника да се наберат от дарения и благотворителни прояви.
До пролетта на 1942 г. във фонда са събрани 70 000 лева. Още 20 000 са добавени от Министерството на просвещението. Става ясно, че събраните средства са твърде малко за изграждането на внушителен монумент. Затова културният комитет, ръководен от кмета Петър Малчев, решава да се направи бюст-паметник, като се обръща с молба към просветното министерство да отпусне допълнителни средства в бюджета за 1943 г. Едва тогава е обявен национален конкурс за проекта на паметника. Явяват се двама кандидати – големият български скулптор Андрей Николов и Мина Иванов. Офертата на проф. Андрей Николов е за 280 000 – 330 000 лв., а на Мина Иванов за 130 000 лв. Тъй като първата оферта не е по силите на културния комитет, тя отпада.
Същинската работа започва през пролетта на 1943 г., а паметникът е монтиран в Градската градина в близост до къщата на Иван Вазов през декември същата година, но след това той е премахнат.
В момента на входа на обновената Дондукова градина има паметник на поета, а в началото на годината имаше и предложение тя да бъде преименувана на Иван Вазов, тъй като творческият период на писателя в Пловдив е един от най-силните му и през него той създава „Епопея на забравените“, „Чичовци“, „Немили-недраги“ и още десетки от най-значимите си произведения.
Източник: Lost in Plovdiv