В първия ден от Малък Сечко се зарязват лозята и се поливат с вино

На този ден имен ден празнуват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка

Според етнографи в основата на празника Трифоновден, Трифон Зарезан се крие древният култ към Дионис – богът, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята.

Под това име е известен сред българите първият ден от Малкия Сечко (февруари). В православния църковен календар денят е посветен на св. Великомъченик Трифон, който е роден около 225 г. в Малоазийската провинция Фригия. Славен е като светец лечител. За него има много легенди. Една от тях разказва как едва 17-годишен той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил признание и завидна слава.

В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува легенда.  40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.

Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).

Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон. 2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.