Хамидин Моктар Кан завършва висшето си икономическо образование в София в Университета за национално и световно стопанство по специалността „Икономика на тежката промишленост“. Четири години по-късно – през 1987 година – защитава и получава докторска степен по икономика с разработката си „Използване на вторичните ресурси“. Младият докторант се завръща в родината си през 1988 година. Кандидатства и е назначен като съветник в Министерството на туризма, занаятите и условия на жените. През 1989 година заминава за Франция, защото вътре в Мавритания започва война.
„Военна хунта завзе властта и започна безразборни убийства, за да наложи властта си. Започнаха да колят много чернокожи мавританци, какъвто съм и аз. Моите братя в Мавритания имаха големи проблеми и се страхуваха за живота си. Аз също.“ – спомня си той.
Ето как кадидат-президентът Хамидин Кан описва живота си във Франция: „Българското висше образование и докторантурата ми дадоха възможност да стана преподавател във висши учебни заведения. Преподавах стратегии на мултинационалните компании на докторанти. Работих и в изследователски институти. Бях консултант по икономически и демографски въпроси, както и по минно дело в Африка. Част от работата ми беше да изработвам прогнози за развитието на Африка. И досега съм във връзка с големи медии от Франция, които търсят моите знания по въпросите, свързани с развитието на Черния континент.“
= Коя е Мавритания =
Тя е страна в Западна Африка с население от около 5 милиона души. На обширна територия с площ 1 030 700 кв. км., която се равнява на две Франции, живеят четири етноса: маври, пулар, олаф и сунинке. В Ислямска република Мавритания не всички жители са чернокожи. Има бели араби, чийто майчин език е арабският. Според някои организации те са около 11-15 на сто от населението. Има и чернокожи араби, които са повече от белите. Общо арабите са около 50-55 процента от населението на Мавритания. Господин Кан казва, че не можем да се каже с абсолютна точност коя е най-голямата етническа общност в Мавритания, тъй като резултатите от преброяванията на населението са манипулативни.
В Мавритания начело на страната е президент с петгодишен мандат. Има Народно събрание, а оперативното ръководство е поверено на правителство, начело с министър-председател. С национални и местни избори се определят президентът, депутатите в Народното събрание, кметовете и регионалните ръководители. През юни 2024 година са предстоящите президентски избори и Хамидин Моктар Кан обяви кандидатурата си за този пост. Засега той е в конкуренция с още 8 или 9 кандидати, но броят им може да нарасне. Мавританския президент може да управлява републиката два мандата.
Националният празник на Мавритания е 28 ноември, когато през 1960 година Мавритания обявява независимостта си от Франция.
= Армията =
Когато кандидат-президентът Хамидин Кан започва следването си в България, неговата родина Мавритания е във война. Тя и Мароко воюват с така наречения Фронт Полисарио за територии северно от Ислямската република. В резултат страната завзема още площи от Западна Сахара. Мавританските генерали извършват преврат, защото армията не иска повече да воюва. Армията отменя конституцията и поема управлението на страната. Започват преврат след преврат. Всеки от които е съпроводен с масови убийства на мъже и деца.
= Богатство и бедност =
Хамидин Моктар Кан разказва за природните дадености и социалното положение в своята родна Мавритания: „От много години искам да помогна на моята страна да се спаси от тежкото си наследство. Противоречието е очевидно. Мавритания е една от най-богатите на природни ресурси страни в Африка. Но беднота – много. Нищо не е направено от 63 години. Всички финансови резерви са похарчени, корупцията е голяма, няма инфраструктура. А какво имаме? Имаме 700 километра брегова линия, имаме толкова много риба, че сме №1 по риболов в Африка. Имаме огромни находища от желязна руда, уранова руда, медна руда, полиметални руди, които съдържат и злато. Годишният експорт на руди е 12 млн. тона. Но нямаме металургия, нямаме дори флотационни предприятия за първична обработка на рудата. В Мавритания има находища на нефт и газ, като газовите ни полета са едни от най-големите в света.
Като кандидат за президент не мога да не си задавам въпроса: като сме толкова богати на природни богатства, защо сме сред най-бедните страни дори в Африка? Задавам си и личния въпрос: как президентът Хамидин Кан би могъл да повиши жизненото равнище на мавританците. Ето и моят отговор.
Първо: хората ще имат работа. Много от завършилите образование са икономически емигранти, а когато осигурим работа – ще се върнат обратно. На първо време може да се осигури работа чрез инфраструктурни проекти и в образованието, където сега на 100 деца се пада 1 учител. Здравеопазването ни е на ниво 19 век от Европа. Хората боледуват и умират – няма лекарства, няма лечебници. Ще променим начина на здравеопазване – държавата все повече ще го финансира от бюджета си.
Жените в Мавритания са потискани. Фактически те нямат права. Откакто имаме независимост жените ни имат право да гласуват. Но ще им дадем правото на работа и работа. Ще променим отношението към тяхната предприемчивост. Сега банките не са склонни да отпускат инвестиционен кредит на жени. Иначе казано мавританските жени имат права, но не получават средства, за да бъдат наистина свободни. Когато променим условията на живот при нас, нашите деца няма да ходят в Европа и САЩ.
Много важно е да създадем условия суровините да се преработват В Мавритания. Тук ще добавяме стойност и тогава ще изнасяме по-скъп продукт. Никой не може да ме убеди, че мавританската руда е по-ценна за световните пазари от мавританското желязо, мед, уран и т.н., които ще произвеждаме у нас и тогава ще продаваме.“
Интересно е, че кандидат-президентът Хамидин Кан смята да финансира идеите си за икономическото развитие на своята страна, без да тегли кредити от международни финансови институции и банки. Неговият отговор на въпроса как ще финансира икономическото израстване на Мавритания е еднозначен: с мавританските суровини. „Какво търси Европа сега – газ и нефт, които по-рано купуваше от Русия, а сега може да купува от нас и то дългосрочно. Имаме енергийния продукт хидроген, който е абсолютно екологичен. В Мавритания имаме много слънце и много вятър. Това са необходимите условия да развием соларна и вятърна енергетика на много конкурентни цени.
Имаме голям потенциал и в нашите животни. Ние сме голям производител на селскостопански животни, но не го правим както трябва. Отглеждаме много камили, крави, овце и кози. Но Мавритания внася мляко, масло и сирене, защото не ги произвеждаме. Освен това риба – стотици хиляди тонове се ловят край бреговете ни, но не се преработват при нас. Само аграрната ни продукция може да бъде достатъчна, за да стане Мавритания страна, в която има добър начин на живот. Всичко, за което говорих досега са средства, които можем да ползваме, без да вземаме заеми.“ – заключи кандидат-президентът на Мавритания.
= Ще забравим ли миналото =
Хамидин Моктар Кан е категоричен, че един народ не трябва да забравя миналото си. Затова първият указ, който ще издаде, ако стане президент на Мавритания е свързан с убийствата в близкото миналото на африканската страна. „Ще отделя средства от бюджета, за да могат хората, които са загубили своите мъже и деца да живеят нормално. Колкото до съдбата на генералите и полковниците, които нареждаха убийствата – с тях ще постъпим така, както в Южноафриканската република решиха въпроса с апартейда. Ще поискаме да признаят деянията си, без да влизат в затвора. И да – можем да ги извиним, но няма никога да го забравим. Искам да го запишем в историята на Мавритания, която ще учат учениците: от тази година до тази година в страната ни имаше големи погроми.“ – заяви господин Кан.
Като президент българският докторант иска да направи Министерството на труда едно от най-големите в Мавритания . „Ще искаме чуждестранни специалисти да дойдат в Мавритания, за да ни съветват как да изграждаме нашата инфраструктура. Ще каня специалисти и от България, защото виждам колко е напреднала икономиката на страната, в която съм завършил своето образование.“ – заключи кандидат-президентът на Ислямска република Мавритания.
Автор: Михаил Ванчев
