Автор: Радослав Чичев
Как хората, които живеят в зони, засегнати от екстремни климатични явления, се адаптират към тях? Каква е ролята на политиката, на обикновения човек и на новите технологии? Каква е ситуацията с нашето Черноморие и очакват ли се промени в географията на България в следствие на екстремните явления?
Събеседници:
Симеон Матев, климатолог
Димитър Беров, морски еколог
Емил Гачев, географ
Райвис Рагайнис, кмет на Йекабпилс, град в югоизточна Латвия (продукция на Latvijas Radio)
Екстремните явления са сред най-явните проявления на затоплящия се климат, като предизвиканите от хората изменения на климата вече оказват въздействие върху множество метеорологични и климатични катаклизми във всеки един район на планетата. Те нарастват и по честота, и по интензивност, като прогнозите са да продължават да се увеличават при бъдещо затопляне на климата. Как хората, които живеят в зони, засегнати от екстремни климатични явления, се адаптират към тях? Можем ли да бъдем спокойни в бъдеще? Какви са последиците от изменението на климата? Каква е ролята на политиката, на обикновения човек и на новите технологии? Каква е ситуацията с нашето Черноморие и очакват ли се промени в географията на България в следствие на екстремните явления?
Ето и част от отговорите на нашите събеседници.
Емил Гачев, географ: „Правилният начин на действие има две страни, от една страна това са така наречените системи за ранно предупреждение. Когато добре познаваме процесите, ние можем в известна степен да предвидим кога един процес може да надхвърли нормалните граници и кога трябва да се привлече вниманието към потенциално бедствие. А другата страна на медала, това е вече начинът, по който хората трябва да бъдат обучени и готови да действат, когато възникне такова ранно предупреждение.“
Симеон Матев, доктор по климатология, работил по темата „Съвременни изменения на климата в България“: „Проблемът с давенето е проблем на самия давещ се. Малкият човек наистина е оставен на произвола на съдбата и затова малкият човек, в случая ние всички, прибягва до някакви решения. Оттук нататък, ако някой си купува имот, според мен, задължително трябва да е на някое по-високо място, не за друго, а защото природата винаги може да ни изненада, дори и да сме взели най-крутите мерки, които могат да бъдат взети. Ако ние избягваме потенциално опасни места, а такива има много, наистина щетите ще са по-малко.“
Д-р Димитър Беров, морски еколог от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, който се занимава с българското Черноморието: „При такива екстремни явления, които създават риск от екологични проблеми, специалистите и, най-вече разбира се, институциите, имат възможност бързо и лесно да се информират. Нещата, които допреди десет, двайсет, трийсет години са били научна фантастика, сега са напълно възможни. Аз мога в момента да си отворя телефона и да ви кажа каква е температурата на водата в Океана, пред Индонезия, т.е. ние имаме много добри инструменти, с които да управляваме този риск и да реагираме дори за кратко време, както става въпрос за такива екстремни явления.“
Райвис Рагайнис, кмет на Йекабпилс, град в югоизточна Латвия, споделя плановете си да намали потенциалния риск от наводнения, тъй като тази година река Даугава излезе от бреговете си и заля града.
Подкастите от поредицата „Green Deal“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
