АктуалноЗабавлениеЗабравеният градНовини

Архивите разказват: Как пловдивчани посрещали първите лъчи на слънцето

Историческите извори носят сведения за един от най-старите празници на жителите на Древния и вечен град под тепетата – посрещането първите лъчи на слънцето. Нещо като популярния в днешно време Дулай морнинг, само че е свързан с пролетта, а не с жежкото лято.

Снимка: Пламен Иванов Кочев/ Акция „Фото Пловдивъ“

И може да има резон, тъй като по онова време хълмовете на Пловдив са били почти „голи“, а ритуалът се изпълнявал на Бунарджика. Той е наричан „Маиза“. Правел се в първия ден на месец май, когато всички дървета са разлистени и зимата окончателно е отминала.

Още по тъмно цели семейства се отправяли към върха на тепето по стръмната пътека, която е била запазена чак до 1932 г. Труден и уморителен бил преходът в тъмнината, но си струвало усилията.

Според преданието, който посрещнел изгрева, щял да бъде здрав през цялата година и го очаквала добра печалба.

Снимка: Пламен Иванов Кочев/ Акция „Фото Пловдивъ“

Задължително било майосването, тоест посрещането на първите слънчеви лъчи, да бъде върху самия връх на Бунарджика, тъй като има данни далеч назад в историята, че още от древността хълмът бил любимо място за разходка на пловдивчани.

„Местността „Бунарбаши” е сборище на интелигенцията и на аристокрацията” – известява Евлия Челеби в средата на ХVII век.

Скалите и равната площадка под тях били препълнени от народ.

След “улавянето на маиза” всички се спускали долу в ниското при днешния булевард “Руски”, където се простирала широка поляна с буйна свежа трева. 

Тук жените нареждали богати трапези. 

Едва на свечеряване всички сгъвали багажите и поемали към домовете си.

В народният календар обичаят „майосване“ е наричан още „Ирминден“ или Йереми.

Казват, че този празник води началото си от дълбока древност.

Традицията се спазвала строго от незапомнени времена. Нещата започнали да се обръщат от 1899 г. Тогава за първи път по улиците на Пловдив тръгнали социалистите, за да отбележат празника на труда. Отначало никой не им обръщал внимание. Но от година на година шествието ставало все по-многобройно, лека-полека традиционната почерпка се превърнала в политически митинг. След това в ритуала се включила полицията – социалистите пръскали позиви, връзвали червени знамена по дървета и високи сгради, стражарите ги гонели и пълнели арестантските килии. Да те е страх да излезеш от къщи, камо ли да празнуваш.

Водохранилището на Хълма на освободителите, 1934-1935 г.

Според историци и археолози още от най-древни времена на върха на тепето се е почитал култа към Слънцето. Голяма статуя на Херакъл се издигала навърха.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина