Княз Боян Български е познат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра. Животът на Боян Магьосника е обвит с много романтични и окултни легенди. Имен ден празнуват Бояна, Боянка, Албена, Бойко, Бойка, Боко, Грозданка.
На 28 март почитаме първия български мъченик, дал живота си за християнската вяра.
ророчеството на свети мъченик Боян, княз Български според българската православна цълква е свързано с покръстването на българите. Легендата разказва, че по времето на хан Крум (802-814) веднъж сред пленници попадна и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум – Омуртаг (814-831 г.) забелязал влиянието му върху синове му или просто от неприязън към християнството го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831-836 г.), по молба на своя по-голям брат Енравота извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си като роб, така княз Енравота под влиянието на Кинамон тайно приел християнско кръщение и бил наречен Боян.
Няма никакви фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест.
Имен ден празнуват Боян (означава – маг, лечител), Бояна, Боянка, Албена, Бойко, Бойка, Боко, Грозданка.
Кой е Боянъ Мага?
Боянъ Мага – княз Бениамин, най-малкият син на цар Симеон и брат на Свети Иван Рилски, е бил: поет, певец, просветител, лечител, маг и най-мистичната и популярна фигура в Европа и Азия през X- XIV век от новата ера, та дори и до днес. На 19 години е владеел практически, цялото знание на Магнаурската, Александрийската и Багдатската школи. Учителите му се изумяваха на дълбоките му познания във всички науки. Малко се знае за него, но това което се знае е велико, всемирно, общочовешко.Първото си посвещение получава още на 16г във Византия, в Магнаурската школа от двама тайнствени сирийски мага, които по-късно го посещават и в Преслав, където му дават и второ посвещение.Боянъ Мага е основател на Богомилското движение, което се разпростира из цяла Европа, а богомилските принципи създават основа за епохата на Ренесанса – наука, религия, изкуство и философия в едно.
Смятали са живота на всичко живо за свещен и при никакви обстоятелства не са посягали на него. След избиването на 17 съвършени богомили в България, от управляващите, под силното влияние на Византия, която владее целия царски двор по време на царуването на брат му Петър, Боянь Мага напуска България. Богомилите се пръскат из Европа. Гонени, преследвани, охулвани, изгаряни на клади те възкръсват по света и техния гений чертае светли хоризонти за всяка нация, до която се докосват. Техни последователи са квакерите в Англия, албигойците във Франция , катари, бугри, българи в Италия, розенкройцери в Германия, чешките братя, добри хора, богу мили, съвършени. Наричани с различни имена в съществуващите държави.
Богомилите учат хората, как да живеят чист и свят живот,
Богомилите учат хората, как да живеят чист и свят живот, откриват училища за деца и възрастни. Разкриват тайните на живата природа и космоса, магията на музиката и изкуствата. Песни се пеят и до днес и легенди се разказват за Баянъ Магесник в Украйна и Русия, където Боян живее и работи в двора на Киевската княгиня Олга (негова сестра и дъщеря на цар Симеон). С напускането на България, той пренася много от книгите на Преславската школа и българските книжовни средища, разпространява българския език и писменост в недрата на необятната Руска шир.
В продължение на 30 години, в една от култите, в двореца на сестра си, Боянъ пише и разпраща богомилските книги по цяла Европа. Във фолклора се разказва за великия поет и певец , който владее вятъра и природните стихове, може да се възкресява, да лекува, да се появява и изчезва. В народните песни се пее за българския княз, облечен в бели ленени дрехи извързани с български шевици. Смел и безпогрешен както на бойното поле, когато трябва да защитава народа си от врагове, така и в словото където пръска светлината и славата на Бога, чрез Българската реч. Боянъ Мага е вдъхновител за всеки, който търси съвършенството
Георги Сава Раковски в “Народна българска песен” представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпваща на баща си цар Симеон: “Трещи
! Плющи! Боян напред върви, клин си върти, път прави, Златна врата гледа! Семо гърци троши, над глава му орле пърчи! Та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат! Ей, Семо! Семо! Български царю!“ (Раковски 1984б: 76).
Образът му, като “Боян Магестика”, “Песоглавеца”
е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините море (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от турците. Според тях след като дълги години обичал, лекувал и помагал на народа той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски лом, Мадра или другаде в Североизточна България или в Югозападна България — Рила, Пирин, Македония, Албанските планини) омаян и отвлечен от красивата Самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите войни, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюмето на предаването е следното:
“Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите
и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България.
Лекувал и помагал на народа, можел да се превърне в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в друга.
След години Боян-Магесникът изчезнал, отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката ì пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнаха да надвиват и краят беше близо. Тогава на един островърха канара се появи голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъжът, а канарата се строши и падна върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъпиха заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победиха и опазиха страната си.”
“Боенец” буйно, несключено хоро, което се играе през големите пости в Североизточна България се свързва с името на Боян Мага.
Част от пролетния фолклорен цикъл е празника “Буенец” (буенец, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, брат на пра-пра-пра дядото на княз Боян-Венеамин.
Животът на княз Боян магьосника е обвит с много романтични и окултни легенди още от средновековието — от отвърната любов, докато е следвал в Константинолол, на императорската дъщеря Мария, която след като българската царица е оженена за брат му Цар Петър, до основаването на богомилството на тайната сборник на 13 април 928 г. в подземието на поверения му манастир „Света Параскева“ до Преслав събра още 11 апостоли, включително епископ Богомил, сина му поп Йеремия, българският патриарх Стефан Венецианец, и двама мистици дошли от Сирия. Той е митологизиран и до днес.
Боян казва: И църквите, и папата усетиха, че богомилството е голяма светлина. Те усетиха, че нямаше да устоят и пътуваха на поход срещу тях. И Святият дух ги запечата в застоя. Те отдавна знае, казва Боян, че са в тъмнина и че старият дявол ги води, и тази трагична богомилите, за да се скрият пред хората. Но не можеха да се скрият, казва Боян, не се скриха, а се откриха и увеличиха тъмнината в себе си, и в света.
