Защо наричат най-новия храм на Пловдив Украинската църква
„Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в кв. „Христо Смирненски” отбелязва храмов празник днес
За пръв път в историята на храмовото строителство в България е издигнат метален купол с диаметър близо 11 метра и височина 5,5. Той тежи 12 тона
По повод празника на Св. Николай, архиеп. Мирликийски Чудотворец Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Архиерейска света Литургия на 6 декември в храм „Св. Николай Чудотворец“, кв. „Христо Смирненски“ в град Пловдив.
Най-новият храм в града под тепетата беше тържествено осветен на 9 май 2015 г. в деня, когато Светата Църква празнува Пренасяне мощите на св. Николай.
Храмът представлява еднокорабна, еднокуполна базилика с височина 22 метра и площ от 200 кв. м. До него се издига 24-метрова камбанария с два вградени часовника.
ИСТОРИЯ
Историята на храма започва 10 години по-рано, когато Кирил Василев, собственик на фирмата „Хелиос Метал”, вижда в украинския град Николаев малък красив храм, посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Кирил Василев е впечатлен и решава да изгради в Пловдив реплика на същия храм. Той се обръща към кметството в район „Западен”, което одобрява намерението му и дарява терен за строителството.
По препоръка на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай размерите на храма са увеличени 2 пъти и половина спрямо оригинала в Николаев.
Архитектурният проект е дело на архитект Илко Николов и неговия екип: арх. Стоян Тодоров /архитектура/, инж. Станимир Стоянов /конструкции/, инж. Владо Петков /електр./, инж. Валя Николова /В и К/ и инж. Георги Георгиев /ОВК/.
Първата копка е направена на 6 декември 2010 година, а строителството започва 4 юли 2011 година. Строителният процес, който е сложен, нестандартен и уникален за България, е изпълнен от “Хелиос метал център” ООД и партньорски фирми. Използвани са сложни конструкции, които правят сградата по-устойчива на земетръс и значително по-лека в сравнение с традиционното монолитно строителство. За пръв път в историята на храмовото строителство в България е издигнат метален купол с диаметър 10,7 метра, тегло 12 тона и височина 5,5 м., изцяло произведен и сглобен от „Хелиос метал център”.
При избора на цветовете е използвана руската традиция храмовете отвън да се оцветяват в бяло, синьо и златисто. От външната страна храмът е покрит с 12 см минерална вата, импрегнирано дърво и 3 пласта хидроизолация. За обшивката на големия купол, както и на четирите по малки кубета и на купола на камбанарията, е използвана специална, оцветена в синьо и украсена със златни звезди неръждаема ламарина с титаново покритие, произведена в Украинския институт по титан “Фико”. Основният купол е обшит с небесно-сини метални плочки и 36 броя звезди. Монтажът е извършен от украински и руски специалисти.
Двуметровите кръстове са изработени и позлатени в работилниците на известния украински манастир Киевско-Печорска лавра. Закрепването им е направено от трима работници, качени в коша на подемна вишка, които използват специализирани уреди като лазарен отвес и компас, за да ориентират хоризонталните части на кръста точно в посока “север-юг” според изискванията на източноправославния канон.
Майстори от прочутия леярски род Велеганови отляха камбаните по технология, която се е предавала от поколение на поколение. Общо за храм „Св. Николай Мирликийски” са отлети 6 камбани, най-голямата е 200 килограма, а най-малката – 30 кг. Редът на камбаните – 200 кг., 100 кг., 80 кг., 60 кг., 40 кг. и 30 кг. е изчислен така, че да може да се изпълняват традиционните мелодии, приканващи миряните да дойдат в храма.
След края на грубото строителство през октомври 2013 година започва външната украса на храма. Фасадата е оцветена в бледожълт цвят с бели декоративни елементи. Облицовката бе довършена от семейство Андрей и Екатерина Тоцки от Волгодонск.
Подовата настилка е от четири вида гранит, доставен от Китай. От юли 2014 година до април 2015 година екип от художници, реставратори и иконописци с голямо старание и умение направиха всички стенописи.
Иконостасът е дело от ученици и учители от Професионалната гимназия по архитектура и дърворезба “Христо Ботев” в гр. Пловдив и представлява истинско произведение на изкуството с размери 7,25 метра на 7,50 метра и тегло 1,5 тона, като носещата му конструкция е създадена от бял бор , а дърворезбите са изваяни от липа.
Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” бе отличен със специалната награда на журито на архитектурния конкурс „Сграда на годината”, проведен в края на 2015 г.
Източник: Пловдивска митрополия
НЕ Е НИКАКВА „УКРАИНСКА“ = БЪЛГАРСКА СИ Е.
Вълнуващо, напоително представяне = две салфетки сълзи…
(…смердит отново на Излияние КараКАЛИНКово, не ли?)
Щедро рекламно изложение на ярък екземпляр от джам-тенекиджийския Стил на 21-ви век „мутРОКОКО“ във всичкото му богатство и показна претрупаност и бездуховност.
(ш-ш-шт – никой не е употребил Оценката КИЧ против САБ-а!)
Не става ясно някой дали я нарича ‘Украинската’, нейсе…
Докато всички кореняци помним РУСКАТА църква Св. Димитър, до Жълтото Училище
Тя не е руска, българска си е.
Св. Димитър КОРЕНЯЦИТЕ я наричме все още „Руската Църква“ – докато ваша милост не се знае от кои сте, да не би както ючбунарскио мутро’полит’ик Миколашка дето ПОДОБРИ СВЕТА МАРИНА…а? А?
„напротив“ се е загелпил нещо.
ТОЙ ВЪЗРАЗЯВА ПРОТИВ ЗАГЛАВИЕТО НА СТАТИЯТА.
(Което освен че е идиоцко, още е и ЛЪЖЛИВО)
Св
„Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай“ = Мики попа, пловдивскио мутрополит-ик МИКОЛАЙчик от болгаросоветската секта БП“Ц“ Гундяева даже няма задължителното при пострижение и отречение от СВЕТската суета МОНАШЕСКО ИМЕ – а кара с даденото му по рождение от татенце-Барета Бияч на БКП именце
Никога не е бил честен и почтен МОНАХ, ‘Д’У’Х’О’В’Н’И’К’ затова няма монашеско име. Прост търгаш, Нотариален Магьосник и продавач на „архонтства“ и на свещички по левче
Ykрите подпалиха ЕВРОПА
Да си ходят