Урбанист: Пробивът на Водна палата не решава проблемите с трафика

Становище на Калоян Карамитов, урбанист

На 05.10.2022г. Община Пловдив обяви официален старт на строителството на транспортния пробив на бул. “Марица юг” под бул. “Цар Борис III Обединител”. Това действие бе посрещнато както с протест на място, така и с негативни реакции в медиите и социалните мрежи. Дни след старта се организира онлайн петиция за спиране на проекта и няма изглед, че недоволството от проекта ще спре.

Такава гражданска активност дава поне два ясни сигнала. Единият е, че пловдивчани разбират сериозността на проблемите с придвижването в града и не приемат предложения от градската управа проект за решение, което да работи в тази посока. Другият сигнал е, че процесите довели до проекта са непрозрачни, което следва да остане в миналото като подход, особено когато се използват публични средства за публични инвестиции.

Относно проблемите с придвижването

Не е тайна, че тенденциите в съвременното градско развитие и транспортното планиране са за по-малко лични автомобили и повече устойчива мобилност – пеша, с велосипед, градски транспорт и споделени превозни средства. Европейските програми в сферата на транспорта са именно в тази посока, отчитайки множеството проблеми на градовете, които са предизвикани от използването на лични автомобили. Програми, от които и Община Пловдив се е възползвала. Редица европейски градове бяха тръгнали в тази посока през последните десетилетия, а скорошните световни събития като пандемията, увеличаващата се цена на енергията и климатичните предизвикателства ускориха значително мерките към транспорт, който щади околната среда, използва по-малко енергия и по-малко градско пространство.

Такава инициатива, за съжаление, не се забелязва в Пловдив. Въпреки острата нужда, която се вижда и от увеличаващата се степен на моторизация (брой коли на брой жители), което означава, че все повече хора разчитат на автомобилите си, вместо на друг тип придвижване. Един от ефектите е замърсеният въздух, за който дори Община Пловдив е осъдена. Друг проблем е паркирането, при който се стига до физическа борба за паркоместа, което означава, че и пространството вече не е достатъчно. Разумните действия биха били насочени към намаляване на автомобилите, а не стимулирането им.

Защо този проект не решава трафика?

Често решението на трафика, което се посочва, е да се добавят нови ленти за автомобилно движение. На пръв поглед това изглежда логично – по-голям габарит на пътното платно дава възможност за повече превозни средства да преминат за единица време, което да подпомогне трафика. Този подход обаче не работи. Доказан е на много места като погрешен и няма град в света, който да е следвал този принцип и да се е справил с успешно с трафика. Това е така, понеже съществува т.нар. привнесен трафик, който се изразява в това, че колкото повече ленти се построят, толкова повече коли ще преминат от там. Потокът, който е преминавал преди няма да е същият. Разширената отсечка привлича нов трафик, който предпочита да ползва подобрената връзка, с което отново се стига до задръстване. В крайна сметка се обезсмисля инвестицията и нарушеният ритъм на града от строителните дейности. Решението на транспортните проблеми е да се насочи фокусът не към броя преминали коли, а към броя преминали хора. Устойчивите форми на транспорт са по-компактни и превозват повече хора на по-малко пространство, което означава и
по-висока пропускливост за единица време спрямо автомобилния трафик. Проектът за пробив под Водната палата е насочен в обратната посока. Дава ясен приоритет на автомобилното движение. Велосипедната и пешеходната връзка покрай реката липсват – и двете забиват в подлези, с което се нарушава целият принцип на свързаност и възможност за създаване на цялостен маршрут. Зеленината покрай реката също се премахва, въпреки че точно тази част бе облагородена наскоро.
Налице е разминаване между проекта като замисъл и нужните на Пловдив транспортни решения.

Друг въпрос е как се вписва този проект в по-общия градски мащаб, в транспортната политика на града. Пловдив не разполага с План за устойчива градска мобилност, липсва и стратегически документ, който да поставя визията за бъдещото развитие на града. Планирането на града не е дългосрочно. Липсата на стратегически документи затруднява поставянето на този проект в обща рамка, чрез която да се следи дали отделните инвестиции работят за по-големи цели.

Относно комуникацията

При заявката, че това е един от най-важните проекти за града, е редно и гражданите да бъдат въвлечени в процеса на измисляне на решения. Гражданите са ползвателите на града, те са тези, които ще изпитат променената транспортна обстановка. Важно е да се чува мнението им. Все по-честа практика е градовете да организират работилници и форуми, на които да се генерират идеи за различни казуси и заедно с гражданите и различни организации да се мислят и дискутират решения. Този проект не е преминал през такъв процес.

Публичното представяне на проекта е задължителна стъпка при намерението да се изразходват публични средства. Едночасово събитие в зала е крайно недостатъчно, за да се представи и дискутира толкова значим проект за града, а дори и такова не е организирано. Редно е такива проекти да са достъпни и онлайн за разглеждане в подходящ формат, за да може всеки, който се интересува, да се запознае с детайлите.

Относно взимането на решения

Липсва и далновидна аргументация на самият проект. Правени ли са измервания на трафика на кръстовището? Правени ли са измервания на съседните кръстовища, на началните и крайните дестинации на потоците, които преминават през тях? Правени ли са трафик прогнози как ще се пренасочат потоците и дали не са налични по-подходящи решения? Липсата на отговори на подобни въпроси не дава яснота относно неговата целесъобразност и ефективност.

Препоръка

Компактният град на Пловдив е 10 км в диаметър, а повечето ежедневни маршрути на пловдивчани едва ли превишават 5 км в посока. Такива разстояния са достатъчно кратки за съвременните градове и могат да траят само няколко минути при добре развит градски транспорт и свързана велосипедна мрежа без да се налага използването на личен автомобил. Пловдив обаче има и гъста мрежа от сателитни населени места. Развитието на крайградски линии, които са редовни и начесто, е важна мярка, за да се намалят входящите автомобилни потоци.

За превръщането на градския транспорт в предпочитана алтернатива на автомобила е
необходимо приоритетно да се предприемат следните мерки:

• бус ленти за бързина и изпреварване на автомобилния трафик
• намаляване на чакането по спирките – повече превозни средства по-често
• интеграция между отделните градски и крайградски линии
• съвременно мобилно приложение с маршрутизатор с лесен потребителски дизайн
• За развитието на велосипедния транспорт:
• изграждане на липсващите отсечки на велосипедната мрежа в центъра на града за постигане на по-добра свързаност на мрежата
• планиране на крайградски велосипедни връзки със съседните населени места – не малка част от трафика е от околността на Пловдив и създаването на велосипедни възможности би редуцирало част от автомобилите, влизащи всеки ден в града
• силна публична кампания за популяризация на велосипедите
• съпътстваща инфраструктура – велопаркинги, велогаражи, светофари
  Пловдив има нереализирана транспортна инфраструктура, която е по-спешна и би
  трябвало да е с доста по-висок приоритет от настоящия пробив:
• нов мост по бул. Копривщица над река Марица
• нов надлез над ЖП ареала между районите Тракия и Южен
• удвоен околовръстен път с локални платна
• изграждане на липсващата отсечка от околовръстния път – от Цариградско до Асеновградско шосе
• цялостно удвояване на околовръстния път и изграждане на локални платна
  Последният проект е част от републиканската пътна мрежа, което не отменя ролята на общината да търси подкрепа от държавата за значимите за нея проекти. Не на последно място са ограниченията за самите автомобили – било то чрез зони за ниски емисии или зони за платено паркиране. Дори и на символични цени, това дестимулира ползването на автомобил. Въвеждането на такива зони често се възприема като непопулярна мярка, а такъв тип мерки не трябва да се въвеждат бързо и непрозрачно. За тях е нужно да се отдели допълнително време за комуникация и постигане на общо разбиране и съгласие за положителните ефекти. Само тогава може да се възприемат от гражданите, което е и крайната цел.

Транспортните проблеми са комплексни и не могат да се решат с едно действие. Но е важно да се следят ефектите от всяко решение и дали те отговарят на по-цялостната концепция за град с устойчив транспорт. Проекти, носещи негативен ефект и задълбочаващи проблемите на града, не би трябвало да се предприемат и да се изразходват средства за тях.

Бул. Марица е крайречен булевард в центъра на града, който трябва да е публично пространство, спокойно място за разходки вместо скоростно трасе.