Предколедна любовна изповед
Любовта е интернационална, но в Пловдив тя се забелязва зад всеки ъгъл…
Паулина Гегова
Темата за любовта е толкова изтъркана, колкото факта, че през есента вали дъжд. Но дори след хиляди години, във време на технологии и нови открития, си остава енигма, която все така боцка като игла човешкото сърце. Децата я определят с най-практичните и битови елементи: "Любов е когато мама приготвя вечеря на тате, след работния ден" или "Любов е когато татко ме завива преди да заспя, за да не настина". Възрастните пък се опитваме да й предадем магически, но крайно нелогични метафори: "Когато обичаш все едно галактика се ражда в душата ти". Кое е правилното? По наивно детските, чисти отговори или зрелите, търсещи нематериални обяснения?
Любовта е интернационална, но в Пловдив тя се забелязва зад всеки ъгъл, под сянката на всяко дърво, в очите и трапчинките на хората. Тръгнете по улицата и наблюдавайте лицата им. Израженията им говорят толкова много. Ирисите блестят докато вървят из този вековен, никога неостаряващ град. Любовта може да се отразява в много неща – между партньори, между роднини, към някоя книга, към кафето, даже към небето. Човек винаги обича, повече или по-малко. Дори най-големите скептици ще намерят за какво да се уловят, стига да потърсят дълбоко в себе си онова кътче, което все още тупти.
Друга неизменима константа е, че любовта често е свързана с болката. Това, което обичаме най-силно, може да ни разруши, защото знае точно къде да захапе част от плътта или душата ни и да я изтръгне. Пролетите сълзи са много горки, твърде страдалчески, но точно затова и толкова истински. Често си задавам въпроса "Защо продължавам да търся, защо продължавам да се боря?". А нима има друг начин? Дори загубена, любовта дава сили. Не губете надежда, защото нещо си е отишло, насладете му се докато трае…
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ