Ина Иванова, личен Фейсбук профил
Има такива преживявания – когато затаяваш дъх и отплуваш в дълбокото. С неизразима лекота. (пък после разбираш, че са минали два часа).
Снощи Мирослава Кацарова, Мирослав Турийски, Младен Димитров и Владимир Кърпаров сториха вълшебството за всички нас, които бяхме под августовското небе. С много вкус и почтеност, много лично, чисто, така, както човек рядко успява да разкаже себе си, да покани другите в своя свят. Бяхме заедно – в смелото жълто, в трансцедентното тъмносиньо, в разкриващото бяло на прожекторите, в ритъма, който улавя пулса, в скрито изстраданата Coo coo roo coo coo, paloma, в прозирната тъга на португалската боса нова, в дара на вечното лято („слънце като сочен нар“), в светлината.
Тази нощ – отново. С Розалия де Соуза.
Лятно кино „Орфей“, Пловдив, Земята, която е всъщност звезда (както напомня Жак Превер)
Plovdiv Jazz Summer
