Димитър Герганов
В 21 век първата асоциация за бездомни хора, която ни идва е от места с горещи конфликти – Сирия, Ирак, Африка… Разрушени от бомби къщи, изоставени от страх за живота домове, отчаяни уморени лица с тъжни очи събрали цялото си имущество в една чанта! Етнически прочиствания и религиозна ненавист, възстановяване на „историческа справедливост” или обикновена алчност. Дори и без войни в Третия свят бедността дебне зад всеки ъгъл. Някак е прието десетки милиони да спят по улиците в Индия, но там климатът е мек, а и те са свикнали от поколения… В богатия и презадоволен Запад такива неща не би трябвало да се случват, нито пък в грижовната към обикновения човек православна Русия. Или поне не масово. А дали е така?
По обясними причини повечето богати държави не водят точна статистика – как да се похвалиш с бездомни хора, докато учиш останалия свят на демокрация! От друга страна общинските власти имат доста точна представа, защото издържат приюти и предоставят минимални здравни грижи най-вече поради страх от епидемии. Така например Ню Йорк може да се похвали с 66 хил. човека без подслон, което може би не изглежда много на фона на 8,4 млн. град стига тенденцията да не е тревожна – през 2011 г. бездомните са едва 36 хил. За липсата на расизъм и равните възможности в американското общество вероятно говорят цифрите – под 5% от тях са бели. А сега внимавайте – издръжката на един бездомен излиза 36 хил. долара годишно срещу 30 хил. на затворник!? Изглежда става въпрос за доста апетитен бизнес – 2, 376 млрд. долара само в Ню Йорк, което автоматично изключва намирането на трайни решения. В града на „Голямата ябълка” дори не са най-зле – Ел Ей си имат 73 хил., а столицата Вашингтон – 57 хил. при чувствително по-малко население. Общият брой на бездомните хора в САЩ се оценява на над 4 млн., от които всеки трети е дете!
Федералните власти на Германия рапортуват за 284 хил. човека, руски правозащитни организации коментират числа около 4,5 млн., в Атина бездомните са 10 хил. – половината от всички в Гърция, колкото са и в цяла Унгария. Причините навсякъде си приличат – икономическата криза довела до невъзможност за изплащане на ипотеките, лични драми, алкохолизъм и психични разстройства. Като цяло в по-богатите държави от 1 до 2% от населението няма собствен покрив над главата си и трябва да избира между приют, изоставени сгради и складове или пейката в парка.
Къде сме ние? Всеки ден се разминаваме с такива хора по улицата. Подминаваме ги с безразличие, някои сбърчили гнусливо нос, други внезапно ускорили крачка, изпитвайки мимолетна вина. Понякога им даваме стотинки или купуваме закуски. Какво знаем за тях? Не всеки клошар е бездомник, но всеки бездомен е клошар. Безработни хора има много, но на практика всички хора без подслон не работят. Всеки един има някакво минало и крайно съмнително бъдеще! Почти никой от тях не се е родил бездомен. Мнозина са имали професии, образование и дори съвсем приличен живот. Сега събират железа, бутилки и хартия, ровят в кофите и протягат ръка за милостиня. Сигурно има такива, които са твърде горди, ала мизерията е по-силна от всяка гордост!
Според българските власти общият брой на бездомните в страната е 1 370, от които в София са около 200, а в Пловдив – 140!? Още тук числата намирисват. Да, българите са с най-голям процент собствени жилища в света, но според същата тази статистика всеки шести апартамент е празен. Неофициално хуманитарни активисти от столицата оценяват хората без покрив на около 2 500 – 2 600, като тенденцията е към покачване всяка година. Ако екстраполираме предположението за София към цялата страна, ще достигнем стойност от 10-13 хил. човека, която вероятно не е далеч от реалната.
Към настоящия момент без да има официални данни годишните разходи за издръжка на бездомник, едва ли надвишават 1 000 лв. на човек, което обяснява липсата на интерес в чиновниците и бизнеса за разлика от вниманието към бежанците, където калкулацията е 13 хил. лева на човек годишно. При над 10 000 потърсили закрила в България, говорим за 130 млн. лв. само през 2014 г. С времето този пропуск ще се изчисти, което ще доведе до значително по-високи разходи и регистрации на бездомни хора близки до действителните.
Изводите които се натрапват са меко казано стряскащи. Логически погледнато би трябвало, колкото е по-състоятелна дадена държава нейните бездомници да намаляват, а се получава точно обратното. В сравнително по-бедните България, Гърция и Унгария бездомните хора са едва 0,2% от населението срещу 1-2% в държавите с висок БВП. С намаляването на разликата в стандартите изглежда бездомниците в първата група държави ще се увеличават бързо, а във втората по-бавно или нивото ще се задържа.
По подобен, макар и не толкова стряскащ начин изглежда ситуацията със затворниците. Навсякъде по света където частните затвори са разрешени, броят на осъдените се увеличава устойчиво всяка година. Лидери естествено са Щатите – 2,3 млн. в раирани костюми и бизнес за 69 млрд. долара годишно само за издръжка, както и допълнителни печалби от десетки милиарди от евтин затворнически труд.
Бездомни хора, бежанци, затворници – живот на ръба или бизнес за милиарди? Преценете сами!
