80% от българите – засегнати от пандемията

Над половината европейци усещат или очакват негативно въздействие от кризата върху личните си доходи

Ново проучване на общественото мнение на Парламента показва, че подкрепата за ЕС остава висока въпреки пандемията, но искат реформи

Ново проучване на Евробарометър*, поръчано от Европейския парламент и проведено между март и април 2021 г., показва увеличаващо се въздействие на пандемията от COVID-19 върху личния живот и финансовото състояние на гражданите. Осем от десет респонденти знаят какви мерки предприема ЕС за справяне с последиците от пандемията, като гражданите поставят на първо място сред приоритетите си за Европейския парламент общественото здраве, борбата с бедността, подкрепата за икономиката и заетостта, както и справянето с климатичните промени. Проучването показва също така солидна подкрепа за Европейския съюз, както и всеобщо съгласие, че глобалните предизвикателства като пандемията от COVID-19 могат да бъдат решавани най-добре на европейско равнище.

Повече от половината европейци вече усещат или очакват негативно въздействие на пандемията от COVID-19 върху личните си доходи

В края на първото тримесечие на 2021 г. личното финансово състояние на 31% от европейците се е влошило вследствие на пандемията. Допълнителни 26% от респондентите очакват това да се случи в бъдеще. Докато 57% от анкетираните представляват ясно мнозинство, трябва да се вземат предвид и националните различия в рамките на ЕС. В България делът на респондентите, които заявяват, че кризата сот коронавируса вече е повлияла или очакват да повлияе негативно на личните им доходи, е значително по-висок от средния за ЕС – съответно 48% и 32%, или общо 80% от българите ще бъдат засегнати от пандемията.

Очакваните ползи за здравето от ограничителите мерки надвишават предполагаемите икономически щети

Въпреки негативното финансово въздействие на пандемията, мнозинството от анкетираните на европейско ниво (58%) вярват, че здравните ползи от рестриктивните мерки в тяхната държава надвишават икономическите щети, които тези мерки биха могли да причинят. Това мнение се споделя в повечето страни от ЕС и представлява промяна в нагласите спрямо втората половина на 2020 г., когато малко повече от половината граждани оцениха икономическите щети като по-важни, според данните от проучването на ЕП от 2020 г. Това не важи за България, където данните сочат, че по-голяма част от анкетираните българи смятат, че икономическите щети са по-големи от здравните ползи (58%) и само 39% са на мнение, че ползите за здравето са повече, отколкото вредите за икономиката.

Осем на всеки десет европейци знаят какви мерки предприе ЕС от миналото лято насам в борбата с пандемията, но въпреки това само половината одобряват действията

Европейците са добре запознати с усилията на Европейския съюз за борба с пандемията от COVID-19 и нейните последици: осем на всеки десет европейци са чували, виждали или чели за мерки или действия, предприети от ЕС в отговор на пандемията и почти половината от всички граждани (48%) знаят какви са тези мерки. Въпреки това високо ниво на информираност, средно само 48% от гражданите за ЕС твърдят, че са доволни от мерките, докато 50% не са. Делът на удовлетворените български респонденти от мерките е значително по-висок в сравнение със средния за Европа – 57%. Също така, само 44% от гражданите в ЕС са доволни от степента на вътрешна солидарност между държавите членки в борбата с пандемията, докато този процент за България е 52%.

Въпреки краткосрочните отклонения, както и разликите между държавите членки, положителната нагласа спрямо ЕС остава на едно от най-високите си нива от над десетилетие. Почти всеки втори европейски гражданин (48%) има положителна нагласа за ЕС. В България техният дял е с 12 процентни пункта над средния за Съюза (56%), като само 15% от българските респонденти – дял, малко под средния за ЕС (17%), изразяват отрицателни нагласи. Това проучване потвърждава и продължава положителната тенденция за имиджа на ЕС. Положителната нагласа към Съюза през последните десет години постоянно нараства и ЕС запазва силните си позиции въпреки пандемията и нейните последици върху живота на европейските граждани.

Комбинацията от понякога критичното мнение на гражданите относно прилагането на конкретни мерки за справяне с кризата и дългосрочната положителна тенденция за основна подкрепа за Европейския съюз, също обяснява настоящия ясен призив за реформи в ЕС. 70% от анкетираните европейци в проучването заявяват, че одобряват ЕС, но по-малко от една четвърт от европейците (23%) подкрепят ЕС „както е функционирал досега“ – спад с четири процентни пункта в сравнение с данните от ноември/декември 2020 г. Почти половината от анкетираните (47%) се обявяват „в полза на ЕС, но не за начина, по който е функционирал досега“.

Ключови приоритети на ЕС: здраве, ваксини и повече компетенции за справяне с кризи

74% от европейците искат ЕС да придобие повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от COVID-19, като за България делът им е още по-голям – 82%.

На въпроса какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС при борбата с пандемията, европейците определят бързия достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички граждани на ЕС като най-важно условие (39%). Следва инвестирането на повече пари за разработване на лечения и ваксини (29%), създаването на европейска стратегия за справяне с кризите (28%) и разработването на европейска здравна политика (25%). Приоритетите за българските респонденти са даване на възможност за страните от ЕС да подкрепят предприятията и работниците, засегнати от пандемията (35%), инвестиране на повече пари в икономиката за устойчиво и справедливо възстановяване във всички държави в ЕС (31%), създаване на европейска стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще (31%) и разработването на европейска здравна политика (27%).

Парламентът дава приоритет на общественото здраве и на борбата с бедността и изменението на климата

Запитани конкретно за техните очаквания от Европейския парламент, 49% от европейските граждани и 59% от българските респонденти заявяват, че искат членовете на ЕП да поставят общественото здравеопазване на първо място сред приоритетите на ЕС. Следващите по важност приоритети са мерките за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места (39% средно за ЕС, като делът за България е 55%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (39% за ЕС и 51% за България). Действията срещу изменението на климата са от първостепенно значение за 34% от анкетираните в ЕС, като само 13% от българите са на такова мнение.

*Проучването на Евробарометър беше проведено през пролетта на 2021 г., между 16 март и 12 април, сред 26 669 граждани от всички 27 държави членки, под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително поради пандемията.