Писателят разказва за времето, за хубавите неща в живота и за “Времеубежище” в лятно кино „Орфей”
Сравни 2020-та с 20-те и 30-те години на миналия век, когато са се появили радиото и телевизията
Никола Михайлов
“Давайте си време за блеене и съзерцание. Това е абсолютен лукс.” Този съвет отправи писателят Георги Господинов към хората, дошли на представянето на новия му роман “Времеубежище” в Пловдив. Събитието, част от литературния фестивал “Пловдив чете”, се проведе в 18 часа на 3 октомври, а присъстващите изпълниха седалките на лятно кино “Орфей”. На сцената, освен автора на книгата говори и Борис Минков, който изпълни ролята на модератор.
Пред почитателите си, Господинов не говори единствено за написаното в книгата. Той също така сподели част от своите виждания за света, отговори на няколко въпроса, зададени му от хората и разказа как е създал героя Гаустин. Над час почитатели на българската литература слушаха с интерес какво има да каже писателят. Георги Господинов отбеляза, че не прави много подобни представяния, затова е наистина щастлив да види толкова много лица в публиката.
Гаустин е познат герой в творчеството на Господинов. По тази причина беше интересно за феновете му да разберат какво стои зад създаването на образа. По думите на автора, той за пръв път използва името, за да подпише един епиграф.
“От жената съчинен е трубадурът. Мога пак да го повторя. Тя е съчинила съчинителя. Измислих тези три реда, но нищо не можеше да стане от тях. Не ставаше стихотворение и реших да ги подпиша с едно име. И името, което ми дойде, беше точно Гаустин. Звучеше ми много хубаво и ги подписах от 13 век. Стихотворението беше публикувано в литературен вестник, 3 дни по-късно пред народната библиотека в София видях покойния вече професор Богдан Богданов, който излизаше от библиотеката, дойде до мен и каза “Абе цял следобед търся тоя Гаустин, нищо не намирам!” И това беше най-хубавото доказателство, че Гаустин го има някъде и той трябва да продължи да съществува.”
Между “раждането” на Гаустин и написването на разказа за него, Георги Господинов се среща и с едно момче, което се превръща в прототип на героя. То му е продало цигари “Томасян” от 1937 година, заедно с 2 кибрита, и според писателя “много искаше да живее в 30-те години”.
“Аз запалих цигара “Томасян”. Знам какъв е вкусът на цигара “Томасян” от 37-ма. Ето това е времеубежище.”
Писателят разказа и за това какъв е проблемът на днешното време. Според него, заради новите медии които хората използват, всеки получава прекалено много информация. Сравни 2020 година с 20-те и 30-те години на миналия век, когато са се появили радиото и телевизията и показа на присъстващите как сега изживяваме същите промени. И посъветва всички да прекарват по-малко време приемайки тази информация и повече наслаждавайки се на спокойствието на живота.
Преди да приключи, Господинов прочете на почитателите си части от “Времеубежище”, за да може дори тези които не са се информирали да имат идея за какво става въпрос в романа. Събитието завърши с отговаряне на въпроси, раздаване на автографи и подбрана от автора музика.
