Лавалета: „ЗАТВАРЯНЕ“
Кампанията „Европа вкъщи“ стартира на 30 април по инициатива на португалският град Фаро. Тя обедини гражданите на петнадесет града в цяла Европа, за да споделят как изглеждат по време на изолацията от COVID-19. Пловдив е градът, който се включи от България, а фондация Пловдив 2019 пое инициативата на проекта. В партньорство с Под Тепето и авторите Теодор Караколев и Георги Матов, представихме градът ни в 10 фотографии и авторски текст.
В настоящата рубрика „Европа Вкъщи“ ще ви представяме всеки един от останалите градове, текстовете и авторските снимки са предоставени от артистите на Фондация Пловдив 2019 в оригинал, за да бъдат преведени на български и достъпни за вас.
Публикациите стартират днес, в Деня на Европа. Започваме с Лавалета, с текста на Симон Лингуанез и снимките на Алесандра Паче. 
Лавалета- „ЗАТВАРЯНЕ”
Чакам на прозореца, на балкона, на терасата. Слухът
Нищо. Ако чашата беше пресушена, ти идваше малко по-близо
: Щях да те чуя да издишаш.
Може би в тази къща стените се рушат,
този малък лъжец, този замък-гарнизон–
Съобщение. Още едно.
Бял гълъб, приятелски,
кълвящ зрънца-
Можех да я назова. Задържа. А може би греша?
Вода, вода. Сапун. Вода. Търкане на ръце.
Отново, чувам те
:кашлица. Кашлица.
Чакай малко. Два метра, колко стъпки прави това?
Моят разкрач и твоят, не са еднакви.
Дори моите собствени не са – виж ме когато тичам, и после когато се разхождам.
Твоят глас ли чух?
Можем ли поне за 5 секунди? Нарисувай с пръст границата
: ти от едната страна, аз от другата
– изписваме в пукнатините изтощене.
Звънецът на външната врата. Чу ли?
Пощальонът. The postman. Донесъл ми е стихве
– топли, топли :
На прага, до прага. И тръгна.
Наведох се. Вдигнах ги, почти без
да ги докосвам. touching them. Великолепието на сдържаността.
Проучваме се от разстояние.
Заговори ме отново. Може да започна
да колекционирам, медени гласове,
опрени на книги / върху етажерки.
Ден след ден се взирам
в гредите: говоря си с тях, те оживяха
– натежали от маслини, а всъщност въздухът и таванът
тежат.
