Решението се очертава като прецедент в делата за асистирана репродукция и поставя въпроса кой контролира използването на биологичен материал
Източник: OFFNews.bg
Пет години след една инвитро процедура, извършена без информирано съгласие, Софийският апелативен съд увеличи от 10 000 на 50 000 лева обезщетението, което Специализираната акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Д-р Щерев“ трябва да плати на мъж, чиито сперматозоиди са били използвани за инвитро процедура без негово валидно информирано писмено съгласие.
Решението е от 30 януари и за него съобщи с коментар Мария Шаркова, адвокат по медицинско право. Историята стана известна през април 2024 ч., когато мъжът я разказа по Нова телевизия и последваха проверки.
“Медицински надзор“ разследва случай с лекарка, забременяла с донорска сперма.
Месец по-късно Софийски градски съд постанови болницата да му изплати обезщетение от 10 000 лв., – решение, което той обжалва.
Какъв е случаят
Мъжът (с инициали Л. П.) разказа, че по време на операция на болната си майка в София среща своя стара позната лекарка (с инициали М. Т.). Тъй като към онзи момент има сериозна връзка с жена от Варна, с която планира дете, пита лекарката къде може да остави генетичен материал за съхранение за предстоящо инвитро. Оказва се, че познатата му работи и в клиника по репродуктивна медицина, където Л. П. дава биологичен материал единствено за замразяване и съхранение.
На 4 юли 2018 г. в болница „Д-р Щерев“ е извършена инвитро процедура с негов биологичен материал. Забременява лекарката, съдействала за съхранението на сперматозоидите му. Мъжът научава, че е станал баща, девет месеца след раждането на детето.
„Декември ми изпраща снимка с детето. Честити ми Коледа. И на Бъдни вечер ми написа, че ще правят кръщене на детето и ме канят. Обадих ѝ се и я попитах като какъв се явявам на това кръщене? Тя ми каза: „Как като какъв? Ти си баща на детето!”, разказа тогава потърпевшият.
Така Л. П. разбира, че неговият донорски материал е използван за асистирана репродукция и решава да съди лечебното заведение. По-късно припознава детето и дори има режим на виждане с него.
Съдът приема за доказано, че той не е бил информиран за започването на процедурата и не е давал съгласие донорски материал за инвитро на въпросната лекарка. Биологична връзка с ищеца е установена с ДНК експертиза с вероятност 99,99996%. Мъжът научава за бащинството си постфактум – ситуация, която апелативните съдии квалифицират като „принудително бащинство“ и като тежко посегателство върху правото на личен и семеен живот, гарантирано от Конституцията.
Не мога да се съглася с извода на съда, че на обезщетяване подлежи обстоятелството, че ищецът е „поставен в обвързваща, необратима и нежелана връзка с майката на детето“. Припознаването на роденото от процедурата дете е напълно съзнателен избор от страна на ищеца и няма данни да е осъществен чрез някаква форма на принуда, т.е. доброволно е. Освен това по делото има данни, че самият ищец е инициирал производство за определяне на режим на лични отношения с детето – следователно отношенията с детето и грижите за него не са били нежелана последица от принудително станалия баща. Разбира се, може да се допусне, че той е разбирал тези свои действия като морален дълг и е бил поставен пред свършен факт. По делото също така се твърди, че преди ин витро процедурата, майката и ищеца са имали връзка и са се познавали, коментира адв. Мария Шаркова, с уточнението, че не е представлявала нито една от страните в делото.
Декларация с неистински подписи
В хода на делото болницата представя декларация за информирано съгласие от 4 юли 2018 г. Тя обаче се оказва компрометирана. Съдебно-графическа експертиза установява, че подписите, положени от името на мъжа, не са негови, а представляват копия на подписи на жената, с която е извършена процедурата. Освен това съдът приема, че декларацията дори по съдържание не отговаря на законовите изисквания за съгласие на донор на сперматозоиди и не би могла да легитимира процедурата.
Отговорността на лечебното заведение
Апелативният съд отхвърля аргумента, че болницата не носи отговорност, тъй като не е длъжна да проверява автентичността на подписите. Магистратите подчертават, че нарушението произтича не от фалшификацията сама по себе си, а от противоправното бездействие на медицинските специалисти: липса на информиране на донора; не е изискано валидно писмено съгласие; не е уточнен видът на асистирана репродукция; неясен статут на даряването.
Тези пропуски са квалифицирани като нарушение на Закона за здравето и Наредба №28 за дейностите по асистирана репродукция, като болницата носи отговорност като възложител на медицинската дейност.
Психологическите последици
Съдебно-психологичната експертиза установява продължителни негативни последици: силен психо-емоционален стрес, чувство за измама, социална изолация, безсъние и трайна загуба на доверие. Макар да не е диагностицирано психично заболяване при донора по неволя, съдът приема, че вредите не са преодолени дори години след събитието.
Съдът изрично подчертава, че детето не представлява вреда. Вредата произтича от отнемането на правото на информиран избор – кога, с кого и дали да станеш родител.
Петкратно увеличено обезщетение
Първоначално Софийският градски съд присъжда 10 000 лв., но апелативната инстанция определя тази сума като „занижена и несправедлива“. Заради тежестта на нарушението, продължителността на страданието и необратимите последици за личния живот на ищеца, обезщетението е увеличено на 50 000 лева, със законна лихва от датата на нарушението.
Формален контрол, реални пропуски
Проверката на ИА „Медицински надзор“ не установява формални нарушения, но агенцията издава задължителни предписания за промяна на практиките в лечебното заведение – отделни декларации за всяка процедура, подписване преди всяко медицинско действие и ясно обозначаване на вида даряване.
Апелативният съд индиректно поставя под съмнение ефективността на този контрол, като подчертава, че наличието на предписания само по себе си показва съществуването на системен проблем.
Решение с обществен отзвук
Макар решението да подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, то вече се очертава като прецедент в практиката по дела за асистирана репродукция. Казусът повдига въпроси, които излизат далеч извън конкретния спор: кой контролира използването на биологичен материал, доколко защитени са правата на донорите и дали подобни случаи не са оставали скрити.
Съдебният извод е недвусмислен: асистираната репродукция не може да бъде зона без информирано съгласие. Когато това право бъде нарушено, отговорността е не само юридическа, но и морална.
Решението е изключително интересно, защото показва вече съществуващата тенденция в практиката да се отдава изключително важно значение на правото на информация на пациента. Неприкосновеността на личния живот при оказване на медицинска помощ е ценност, която подлежи на защита по съдебен ред и засягането й следва да се обезщети, казва адв. Шаркова.
Пълния текст на решението можете да видите тук.
Снимка: Pixabay
