Страни като Великобритания, Швеция, САЩ и Чехия допълват мерките за ограничаване на пушенето със стимулирането на по-малко вредни бездимни алтернативи
Йоана Иванова
Едва през втората половина на двайсети век стават ясни отрицателните ефекти върху здравето и вредата от тютюнопушенето, когато стартират мерките за ограничаване на вредния навик в редица държави. Дори и всички наложени ограничения обаче – от забрана за пушене на обществени места до зловещи картинки на кутиите с цигари, не успяват да откажат заклетите пушачи. По данни на Световната здравна организация настоящите пушачи в света са 1.1 милиарда души, като се очаква този брой да се запази до 2025 г. Според други източници пък той ще достигне до 1.6 милиарда.
В България процентът на пушачите не се е променил за повече от десет години. Страната ни се нарежда на второ място по тютюнопушене след Гърция с 36%, докато в Европа от 2006 г. насам средният процент е спаднал с цели 8% според данните на Евробарометър.
Вредата от тютюнопушенето обаче е реална. Ежегодно в света над 6 милиона души умират от заболявания, причинени от тютюнопушене, включително и непушачи, които са изложени на тютюнев дим. Към 2030 г. се очаква техният брой да достигне 10 милиона, а тютюнопушенето да се превърне във водеща самостоятелна причина за смърт в световен мащаб. В България 13.5% от всички незаразни болести и 12.4% от смъртните случаи са в резултат на тютюнопушенето.
Въпреки това отказването от този порок не е никак лесно. Само 5% от опиталите се да спрат пушачи постигат успех, а около 80% започват да пушат отново в рамките на един месец. В България едва 23% от пушачите са опитвали някога да откажат цигарите, докато за ЕС този процент е 52%. Пушачите у нас рядко търсят и специализирана лекарска помощ, като само 2% от тях се обръщат към медицински специалисти.
Известно е, че тютюнопушенето не вреди само на пушачите. Около 1 милион смъртни случаи на година в световен мащаб са в резултат на пасивното пушене – страничния цигарен дим, който вреди на здравето на непушачите, които са изложени на него. В дима от една цигара се съдържат повече от 7000 вредни и потенциално вредни вещества, като 1 % от тях са канцерогенни. Проблемът с пасивното пушене е особено голям в България, където забраната за пушене на закрито масово не се спазва или се избягва прилагането ѝ чрез създаване на временни конструкции, които се използват постоянно.
Тези факти карат все повече експерти и органи за опазване на общественото здраве по света да вярват, че наред с усилията за насърчаване на отказа от тютюнопушене чрез регулаторни и данъчни мерки и превенция на започване на тютюнопушенето сред подрастващите, значителни ползи за общественото здраве би имало и от осигуряването и стимулирането на употреба на доказано по-малко вредни алтернативи за пушачите, които иначе биха продължили да пушат. Такива алтернативи са например електронните изпарители на никотинова течност (например е-цигари) и тютюневите продукти с нагряване на тютюна като системата за нагряване IQOS. Властите във все повече страни по света се убеждават, че само със забрани и рестрикции няма как да се постигне успех в борбата с тютюнопушенето.
Наред с превенцията на пропушването при младите хора и насърчаването на пушачите да спрат, в много държави вече се прилага подхода за намаляване на вредата от пушенето. Страните с най-успешни стратегии в тази посока са Великобритания, САЩ, Швеция и Чехия.
Швеция, където мъжете пушат по-малко поради популярността на тютюна за орална употреба, наречен снус, има едни от най-ниските нива на смъртност в Европа вследствие на заболявания, причинявани от пушенето. Експертите откриват, че това се дължи именно на замяната на цигарите с продукти без горене.
Във Великобритания има много стриктни мерки по отношение на обикновените цигари – висок цигарен акциз и данъци, пълна забрана на реклама на тютюневи изделия, абсолютно спазване на ограниченията за пушене на закрито и цигарени кутии без показване на брандове. Същевременно Министерството на здравеопазването на Острова отчита ролята на електронните цигари за намаляване на вредата от тютюна и посочва, че ще се извърши оценка дали другите алтернативи на цигарите, в т.ч. новите нагреваеми тютюневи изделия, имат потенциал да намалят вредата от тютюна.
В САЩ също отчитат този потенциал. Американската агенция по храни и лекарства извършва сериозна оценка на научните данни на тези нови продукти и преглежда двете заявления, подадени от Филип Морис Интернешънъл за пускането на пазара на системата за нагряване на тютюн IQOS – първото за определянето и маркетирането на пазара на IQOS като „тютюнево изделие с модифициран риск“ от декември 2016 г., а второто- за предварително разрешение за пускане на пазара на тютюнево изделие от март 2017 г. Междувременно там започнаха и консултации за намаляване на никотина в обикновените цигари и поощряване използването на продукти без горене, като електронни цигари, бездимни тютюневи продукти с нагряване и други.
Намаляването на вредата е подход, основан на доказателства. Страни като Швеция, Великобритания, САЩ и Чехия са свидетелство за това, че когато съществуващите подходи за отказ и превенция се допълнят от този нов подход за намаляване на вредата чрез изделия с намален риск за хората, които иначе не биха спрели пушенето, може да се постигнат по-добри резултати и за сравнително кратко време да бъдат спасени повече човешки животи.