ЗдравеПУЛС

Германецът, който избра Пловдив за свой дансинг

Филип Цимерман учи гимназисти как да пътуват, да се интегрират и създават собствени проекти на чужди територии

Всички сме равни и специални, казва той

Наема се да научи български език, както и част от традициите ни. Може да танцува право хоро, носи мартеница, научил се е да готви мусака, баница, обожава сирене и кисело мляко

В Столипиново хората го канили на кафе в домовете си

Паулина Гегова

Под тепето рестартира поредицата си за установили се временно или постоянно в Пловдив чужденци. В поредицата „Новите пловдивчани” ще ви срещнем с интересни хора от всякакви националности, за които градът ни се е превърнал не просто в място за живеене, а в остров. Какво намират под тепета иноземците, защо така бързо и страстно се влюбват в Пловдив- ще ви разкажем през техните истории.

Филип Цимерман е само на 18 години, но вече е обиколил доста държави в Европа. Бил е във Франция, Гърция, но винаги го е привличала Източна Европа. Намира я за интересна, дори малко потайна. Напълно различна от всичко останало. Роден и израснал в Карлсруе, Германия. Обяснява, че градът е малък, не по-голям от Пловдив и някак си затворен. Социалните групи са твърдо отделени. Разделят се на две съсловия – по-сухи, които определя като българските "батки", и по-артистични. Можеш да видиш двете групи на едно място, но от далече се вижда генералната необединеност. Като цяло, градът е свързан тясно с ИТ индустрията. Има места, където се създава изкуство, но те не са като Капана например. Макар и общината да ги поддържа машинално, те не са алтернативни, нито освободени. Единственото спонтанно нещо са партитата, които се организират буквално от ден за ден. Рейв вълната там все още е жива и повечето купони са на такава тематика.

Миналата година кандидатства по програмата ЕРАЗЪМ за обмен на студенти, за период от една година, на няколко места, но се оказва, че Be active го одобряват за Пловдив и за София с друг проект. И макар, че София е столица, той избира Пловдив. Решение, за което изобщо не съжалява. Точно тук той създава личния си проект, част от BG Be Active. Това е фестивал, който се провежда из цяла Европа за една седмица. Седмица, чиято цел е да се провокира физическата активност за здраве. Методите са многобройни – танци, спорт, flash mob и всякакви други физически натоварвания. Оказва се, че  около 70%-80% от българите не спортуват, а Филип иска да промени това.

За него, танцът е най-забавният начин да се раздвижиш и да бъдеш щастлив. Самият той всяка сутрин, щом се събуди, си слага слушалките на ушите и започва да танцува, за да активизира тялото си. Ей така, за събуждане. На 07.04.2016-та ще организира SHUFFLE LESSONS в SoundTrap от 19:00 часа. Обясни ни, че Shuffle-a идва първоначално от Австралия и би искал да види как повече хора танцуват. Прави му впечатление, че в България малко хора го правят. Повечето стигат до полюшване и клатене на глави. Подобно нещо му се е случило още през втората му седмица тук, когато е отишъл на фестивал в Марково. Хубав проект, прекрасни поляни и просторна територия, но хората не са се забавлявали толкова, колкото очаквах, казва той.

Но освен с музика, се занимава и с друго. Провеждал е презентации в Езиковата гимназия на немски, за да запознае учениците с това,  как да пътуват в чужбина, как да се интегрират, как да създават собствени евенти и проекти.

Обикалял е из много български градове – София, Варна, Велико Търново, Русе, Бургас, Монтана, Белоградчик. Живее в Пловдив, защото е интересен град. Не само, че е столица на културата, но и е много красив. Духът и животът са различни, по-лесно можеш да си намериш приятели. Чувства уют, гостоприемство и развитие. В София животът е пари. Дори ъндърграунд културата е финансово по-развита и обхваща по-широк диапазон от хора. В началото е натрупал познанства много бързо, но за по-задълбочени отношения се иска време. Признава, че българите са много любопитни хора и смятат, че да си чужденец е нещо уникално.

Аз не съдя хората по това от къде са, а по това, което вършат. Не се чувствам горд от факта, че съм немец. Като цяло, немците не са особено горди от миналото си, заради Втората Световна Война. Българите също не трябва да се чувстват като по-долно ниво хора. Всички сме равни и специални, казва той.

Филип се наема да научи български език, както и част от традициите ни. Може да танцува право хоро, носи мартеница, научил се е да готви мусака, баница, обожава сирене и кисело мляко. Всеки ден яде домати със сирене. Единственото, което му липсва е, че тук няма много пекарни. В началото е приемал много странно всичките некролози, които е виждал. Веднъж се е пошегувал, че Смъртта дебне отвсякъде в България. За мен е неуважително да живееш в чужда държава и да не се запознаеш с културата и корените й, ни споделя Фил.

Чувства се толкова съпричастен с живота на града и историята му, че взима участие в протестите за Тютюневия склад на "Одрин" 8. Подобни места в неговия роден град няма. Тук ги има, а не ги използваме. Според него, би било добре Тютюневият град да се отстъпи на инвеститори, за да го разработят и съживят, защото той има много голям потенциал. Точно по време на бутането на паметника на културата се прибирал от Гърция. Когато вижда склада реакцията му е леко казано груба. Ядосал се е, че подобно културно наследство се руши. Точно затова е и взел инициатива в протестите. В същото време, гневът му се е съчетал с надежда от факта, че толкова много хора са се обединили и заедно са надвили системата.

Освен с разрухата и обединението, обаче, се е сблъсквал и с гетото. Прекарал е един ден в Столипиново. Доста екзотично преживяване за него. Разказа, че хората в квартала са го канели в домовете си за кафе, че били мили и отзивчиви. Учудва се, че има толкова голям конфликт между двата етноса. Не приема това, че се мразим. Всички имат едни и същи цели – да имат семейство, да са щастливи, смята немецът. Не смята, че ромите са виновни за това, че българите са бедни. Смята, че правителството е главният виновник и всички трябва да се изправят срещу му.

Освен всичко останало, Цимерман води и собствен блог, в който описва преживяванията си в България и Балканите. Иска да популяризира тукашния живот. Чужденците знаят твърде малко за страната ни, а медиите дават напълно различна и погрешна представа. А всичко тук е колоритно. Изумява се как имаме космополитен град като София и в същото време, традиционни села в Родопите, с напълно противоположен начин на мислене. Блогът се казва https://kaleidoskopyian.wordpress.com/

Мечтае да живее в много различни страни, да пътува колкото се може повече. Признава, че това до някъде го отдалечава от стабилността, но винаги може да се върне в Карлсруе. Понякога се чувства самотен, пита се дали постъпва правилно, съмнява се в себе си, но като цяло, опознаването на света е прекрасно приключение.

Също така мечтае хората да не крият страховете и слабостите си. Да признават, че са раними, че всички имат емоции. Да не се затварят, защото всички сме едно цяло, споделящи еднакви притеснения и копнежи, и ако тази граница се стопи, всички ще се разбираме много по-добре.

 

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. „…Цимерман учи гимназисти как да…“ а дали учи и гимназистки, Паулинке? А каки? Ех, как ша го научи кака на някои нашенски салтанати …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Изпрати новина