Как го правят в Полша: Литературен институт се бори с нечетящите

Въпреки усилията на организацията, 63 % от поляците не са отваряли книга през миналата година, както е и в България

Институтът разполага с бюджет от 9 милиона злоти, но с дофинансирането от Министерството на културата той достига между 30 и 60 млн. злоти

Структурата е създадена през 2004 година и подпомага около 200 книги годишно

В Полша ДДС-то за книгата е едва 5 процента. Предстои да бъдат приети Закон за постоянната цена на книгата и Закон за коричната цена

Стефка Георгиева, пратеник на Под тепето в Полша

„Пловдив чете” върви в момента под тепетата. Говори се за книгата, за нуждата от нея, за проблемите в книгоиздаването и трудностите на пазара на четивата. Колко българи четат и колко не могат да си позволят да го правят, тъй като не могат да отделят средства за книга? Какво можем да променим и как да подходим? Всичко това е повод за дискусии в последната седмица в рамките на фестивала. Стефка Георгиева ще ви запознае с това как го правят в Полша. Как там се опитват да отворят книгата пред нечетящите. Нашият пратеник в Полша ви предлага едно изключително интересно четиво, от което определено има какво да научим.  

Ако има култура, ще има народ. Това е една от основните максими, по които се движи полската държава в пълна сила.  Финансират се различни проекти, малки и големи, в различни области на изкуството и културата, а целта е една – създаване на автентична култура и усещане за социална принадлежност у гражданите.

Едно от направленията, по които се работи особено упорито, и какво сами можете да видите и в българските книжарници, успешно, е литературата. Институтът на Книгата в Полша има за основна цел популяризирането на националната литература сред максимален брой чужди читатели. Освен, че институтът подава ръка на преводачите, той подпомага малките национални издателства, а също така и авторите. По този повод се срещнахме с госпожа Елжбета Калиновска, заместник директор на Института. Звеното, отговарящо за книгите дава работа на 15 души, които не се водят на държавна позиция. Институтът разполага с бюджет от 9 милиона злоти, което е приблизително 4.5 млн. лева, но с дофинансирането от Министерството на културата той достига между 30 и 60 млн. злоти, в зависимост от нуждите.

Самата структура е създадена през 2004 година и подпомага около 200 книги годишно. С преференции се ползват художествената литература, есеистиката и публицистиката, но не и научните дейности. 80% от предената полска литература е съвременна. За превод на модерни автори, едно издателство може да бъде подпомогнато с до 100% от сумата, необходима за превод и печат, а заплащането на преводачите се определя спрямо средната заплата на преводача в страната, от която идва той. Преводът на редки езици също е сред приоритетните, за да се натрупа по-голям брой полска литература, преведена на китайки да речем. За пример можем да посочим 2015-та година, когато са се чествали 600 години от установяване на дипломатически отношения между Полша и Турция, съответно през изминалата година е бил приоритетен преводът на турски език на съвременна полска литература.

Интересна е политиката на страната относно книгите. За хартиените издания ДДС-то е изключително ниско, едва 5%, което е с 15% по-нисък данък от българския. Що се отнася до електронните издания, те се облагат с 23% данък добавена стойност. Макар че издателите първоначално са се възпротивили, политиката е била наложена, защото е по европейски стандарт, заяви Калиновска. Причината за по-високото облагане на електронните книги е, че те спадат към сферата на услугите.

Освен ниския данък, нещо друго предстои да бъде прието, а именно Закон за постоянната цена на книгата и Закон за коричната цена. И двете разпоредби се изискват от самите издатели, а ето и причините за тях. Често срещано явление е една книга да бъде продавана онлайн на по-ниска цена или да има подобно намаление на цената по време на представяне на книгата. Случва се, че понякога тези предложения падат до 50% от цената на самата книга. Другият проблем е коричната цена. При издаването на една книга, издателството може да обяви една цена, дистрибуторът да я увеличи, а до крайният потребител, сумата, която ще бъде заплатена от него е силно вероятно да е много различна от първоначално обявената. За да не се изпада в подобни конфликти между дистрибутори и издатели се настоява да се приеме Закона за коричната цена.

Веднъж на всеки 4 години се организира конгрес на преводачите на полска литература. На него се събират едва около 300 души, тъй като тези специалисти се оказват недостатъчни, а същевременно и претрупани с работа. Ако се чудите защо са претрупани с работа – ето я и причината. Ежегодно в Полша се издават 27 000 нови заглавия, като се очаква тази година те да достигнат 30 000.

Ако ви се струва, че полската книга е в апогея си, може би сте прави и причина за това не е само издаването. Стартирал е проект, по който ще бъдат изградени изцяло нови сгради във Варшава, в които ще се помещават нови и модерни библиотеки, а реализирането им се очаква да бъде факт през 2020 година. С преференции се ползват и авторите, чиито книги биват най-често заемани от библиотеките, а именно писателите получават парично възнаграждение.

Спрямо българската действителност, тези думи звучат направо утопично. Оправдани ли са обаче тези усилия? Националната библиотека във Варшава е инициирала проучване за вече изминалата година, чиито резултати са плашещи. 63% от анкетираните граждани са отговорили, че в рамките на една година, те не са прочели нито една книга. Още по странен е фактът, че това не са деца или подрастващи, а хора на зряла възраст. За сравнение, процентът нечетящи хора у нас е абсолютно идентичен.

Институтът на книгата не спира да работи неуморно. Защо са такива резултатите, обаче, ние не можем да отговорим. За сметка на това, можем да помечтаем тази просветна политика да се прехвърли и на нашите ширини някой ден. Дано да е скоро.