Как се придобиват титлите „Най-добър университет” и „Мениджър на годината” за ректор на висше учебно заведение?

Отличията се връчват от Европейска бизнес асамблея, за участието в която се заплаща солидно

Хиляди левове публични средства летят към въпросната организация за членство в нея и събитията й

Но е несериозно да се твърди, че сме си купили наградите. Не мисля, че това е прегрешение. Няма от какво да се крием, коментира зам.-ректорът проф. Сивков

Вече ни знаят, че съществуваме. А и да видиш къде се е снимал Хари Потър, къде Алиса е творена- това са неща, които обогатяват всички, смята той

Иво Дернев

70 години чества Медицинският университет в Пловдив. Организираха се грандиозни тържества, множеството събития от празничния календар. Еуфорията бе огромна, основно за ректора проф. Стефан Костянев и приближените му, на които се падна честта да бъдат водещи и говорители на това важно събитие за нашия град. В рамките на няколко дни те имаха възможността да запознаят цялата общественост с историята на университета, но подир другото и със своите  постижения за последните 4 години.

Юбилеят дойде в навечерието на изборите за Ректор през месец юли, които професор Костянев разчита да спечели. Така, по време на тържествата, продължили няколко дни, за постиженията и екипа му съвсем очаквано се говори много. 

Припомнено бе, че един от поводите за гордост, изтъкнат през изминалите десетина дни, е специалната международна награда на МУ за „Най-добър университет”, връчена на „Срещата на върха на лидерите в областта „Наука и образование” през 2013 г. в Оксфорд, Великобритания. Наградата е връчена от Европейска бизнес асамблея и Академичен съвет на Клуба на ректорите в Европа. Както и другата награда от въпросната Асамблея – „Мениджър на годината” за проф. Костянев. Да, тези призове звучат много специално, а организациите и мястото на награждаване респектират. Този приз е доста ценен за имиджа на университетското ръководство, което наскоро се сдоби и с „член-кореспондент на Българската академия на науките”.

След като ви запознахме с целия казус около номинирането и титулуването на проф. Костянев за член- кореспондент, ние решихме да проверим и тези титли от т. нар. "Европейска бизнес асамблея", с които ръководството на МУ – Пловдив се хвалеше в сайта на университета. А ето го и самия текст: „Престижната международна награда беше връчена на церемония в Кметството на Оксфорд. … Отличието се дава на престижни организации за обмен на идеи и опит на международно ниво, безупречна репутация, динамичен растеж и устойчиви постижения  в областите Политическо управление, Образование, Наука и технологии, Култура и изкуство, Икономика и бизнес, Медицина и фармация. Материалният израз на международната награда Сократ е комплект от статуетка, сертификат "Най-добър университет" и лиценз за "Най-добър университет", валиден до Декември 2018 г. … На почетната церемония „Новогодишен бал на Ректорите” в Oxford Union проф. Ст. Костянев бе приет за член на Клуб на ректорите в Европа. Той бе удостоен със Сертификат, почетен знак и академични символи на Клуба на ректорите в Европа и медал "Мениджър на годината", изработен от благородни метали, покрит с чисто злато (999,9) и инкрустиран със Сваровски кристали”.

Оказва се, че да се титулуваш като член на Клуба на ректорите в Европа и да носиш гръмкото „Мениджър на годината” на ревера си, е нещо, което не се полага като заслуги, а за което се заплаща с парични средства. При това сериозно! На електронната страница на създадената през 2000г. Европейската бизнес асамблея (www.summitofleaders.co.uk) – организатор на „Клуба на ректорите” и „Мениджър на годината” – се съдържа подробна информация за начина на избиране в клуба и участието в различни конкурси с награди. Става ясно, че членството в организацията и съответно достъпът за участие в подобни процедури надхвърлят 1500 паунда (около 3000 лева). Важно е да се уточни, че въпросната  асамблея е със седалище Оксфорд, Англия, но не е част от университетската система там. Доказателство за това е, че в списъка на членовете на Клуба няма нито един ректор на университет в Оксфорд или от Англия, нито пък има желание за членство от университети от Западна Европа. В клуба на ректорите компания на проф. Костянев правят единствено учени от Нигерия, Таджикистан, Казахстан, Оман, Албания, Грузия, Турция, Мозамбик, Абхазия, Индия, Монголия, Зимбабве и други, разбира се, но не и представители на по-големите и реномирани университети. В "елитната група" има и няколко представителя на Румъния, един на Хърватия и един на Финландия.

Резонният въпрос тук е колко пъти са заплатени такси на организация „Europe Business Assembly”, която може да се окаже, че е нищо повече от една фирма, регистрирана с адрес в Оксфорд, и колко пъти са вървели командировки от МУ Пловдив за обмен с колеги от цитираните държави, и дали наградите с неясна тежест и репутация не са свързани със заплащане на допълнителни суми.

Другият резонен въпрос е колко точно публични средства са отишли за въпросните две титли: „Най-добър университет” и „Мениджър на годината”, както и членството в „Клуба на ректорите”.

Дълго търсихме за коментар ректора проф. Стефан Костянев. Отначало той обеща да говори по темата и да развенчае мита за "кухите титли", като отложи разговора. След няколко нови неуспешни опита за контакт с нас се свърза проф. Стефан Сивков, зам.-ректор по качеството и акредитацията. Оказа се, че той е участвал в някои от събитията на Европейската бизнес асамблея и лично е приел Сертификатът за членство в Клуб на Ректорите в Европа на бляскава церемония. Той отговори на въпросите ни. Ето и интервюто с него:

Интересува ни каква като организация е Европейската бизнес асамблея- университетска ли е, държавна институция ли е, частна структура ли е?

Не е държавна, не е правителствена организация, това е надуниверситетска организация. Научна организация, която подкрепя университетите от различни страни, като дава възможност за обмяна на опит, помага за опознаването между университетите, за развитието им. Стимулира развитието на университетите в различните региони. Чисто алтруистичен подход, няма цел да лансира някакъв университет. Просто стимулира развитието в световен мащаб, не само в Европа.

Да, видях, че в Съвета на ректорите членуват хора от много държави, някои от тях твърде екзотични. Но май няма членове от Западна Европа, което прави впечатление…

Има и от Западна Европа. Има от Австрия, Германия. Събиранията обаче не са на всички едновременно, а по региони. Няма как да се съберем с хора от Западна Европа или Южна Америка. Събираме се само с хора от Югоизточна Европа.

Какъв е ефектът от членството в тази организация за университета?

Първият ефект е, че ни познават. Вече ни знаят, че съществуваме. Остават още контактите с другите представители на нашия бранш. Не твърдя, че ще бъдем най-великите, като станем член на тази организация, но при всички положения знаем какво правят другите, къде са стигнали, как се развиват. Самият факт, че ходим в Оксфорд, развеждат ни безплатно там из университетите, където никой не може да влезе ей така, когато си иска, също е нещо, което малко университети могат да си позволят. Да видиш къде се е снимал Хари Потър… Къде Алиса е творена от човек, който не е писател изобщо. Това се неща, които обогатяват всички. Не мисля, че можем да съжаляваме за това, че сме били там.

Казахте безплатно, но всъщност безплатно ли е това сътрудничество? Ние разполагаме с данни за конкретни финансови параметри за членство в организацията?

Имаме си членство там, да.

Колко струва то?

Ооо, така наизуст… Мисля, че около 2 хиляди паунда. Годишна такса.

И се плаща от университета, нали?

Да. Отделно, ако ходиш някъде на събития, си плащаш такси за участия и престой.

А допълнително плаща ли се за участие в конкурс за „Най-добър университет” например или „Мениджър на годината”?

Не, това вече не се плаща. За самата церемония се плати за това, което там на място се правеше. Те бяха два дни, като се включваха и събитията, които ни организираха те. Защото бе на най-високо ниво, каниха ни в кметството, на най-помпозните места. Плати се като участие там и като церемония. Но е несериозно да се твърди, че сме си купили наградите, например. Те не са такива като организация, като презумпция хората. Това, че може да се спекулира- винаги може да се спекулира. Но аз не мисля, че това е прегрешение. Няма от какво да се крием. Сега, не е най-великото нещо, няма да се мерим с Харвард, но все пак имаме възможност да правим нещо, да ни видят, да ни знаят. Аз лично, като бях там, изнасях доклад за нашия университет. Което също има значение. Аз не съжалявам за това. Ние не вредим  нищо на никого, нито лъжем някого.

Как Хари Потър обогатява всички с похарчени публични средства от ръководството на МУ? Колко души от университета са се насладили на Оксфорд покрай членството в Европейската бизнес асамблея? Колко важна и престижна е тази организация и титлите покрай нея и дали си струват похарчените средства на данъкоплатеца? Колко печели университетът като институция от това си членство? Купени ли са тези награди и дали това твърдение е сериозно? Дали се спекулира с този казус или самият той е спекула? Това са въпроси, на които оставяме читателите да си отговорят. Ние само представихме един нюанс от живота на Медицинския университет, който малко ни притеснява…