Разкриват до месеци монументалния вход на Източната порта, представят го чрез анастилоза

Разкопките и проектът за социализация трябва да са готови до пролетта на 2018-а

Създават информационен център в старинна къща до Източната порта, свързват обекта с Малката базилика

Монументалният вход на Източната порта ще бъде проучен в следващите няколко месеца, а след това целият обект ще бъде социализиран и представен чрез метода на анастилозата. За това увери днес кметът Иван Тотев при старта на проучванията на обекта. Кметът бе категоричен, че няма да има надстроявания и хипотетични реконструкции. Има много запазени колони, капители и други предмети, които можем да вдигнем във височина, без надграждане на обекта и той пак да бъде атрактивен, каза Тотев.

Източната порта ще бъде проучвана от екип на археолога Мая Мартинова. Според нея обектът има много потенциал да се представи във възстановка според световните стандарти, чрез извършване на анастилоза – използване единствено на автентичните, намерени на място структури. „Имаме чудесно съхранена архитектура с бази, колони, капители. Можем да възстановим ордера във вертикален план и това ще бъде основното в проекта“, каза тя и добави, относо проучванията: „Ще работим по периферните зони, където не са довършени разкопките. Централната улица с падналата по нея архитектура в римо-коринтски стил е запазена и почистена, но към комплекса има и други структури, крепостни стени, портици, които трябва да изявим, да заснемем“. На база това заснемане ще се направи проект за консервация, реставрация и социализация, уточни археологът.

Освен атрактивен визуално, обектът е ценен за археолозите и историците, като място с открити много ценни артефакти. Тук е намерен постамент за колона на Базилиск, който в последствие става римски император, няколко интересни фриза, както и важният двуезичен надпис, който датира точно построяването на крепостна стена по времето на император Марк Аврелий от 172 година. Основните разкопки са правени през периода 1976-78 година от Лилия Ботушарова и Елена Кесякова.

„Надяваме се на хубаво време до края на ноември, за да напреднем в проекта. Тъй като градежът влиза в тротоара и в улицата, когато дойде времето да отворим двете кули около портата, може да се наложи да се влезе малко в тях – в тротоара и в улицата. Искаме да разкрием обекта в пълния му блясък, важно е да отворим цялата порта. Това е обект, който наистина, до голяма степен може да бъде повдигнат над нивото на терена, тъй като имаме страшно много материал. Но няма да вдигаме кули, това трябва да стане ясно“, каза Иван Тотев. Той уточни, че част от портата попада под улица „Стойчо Мушанов“ и най-вероятно тротоарът и част от улицата ще бъдат затворени, за да се направят цялостните разкопки в пълния блясък на портата (отбелязано в червено на снимката). Улицата обаче няма да се затваря напълно, както при Голямата базилика, а вероятно ще бъде променена само уличната регулация и движението отклонено.

„До март ще извършваме проектиране за социализация успоредно, заедно с разкопките, проектантите ще работят, за да са с готов проект, съгласуван до края на март-април месец. Очаква се да бъде отворена програма за културни паметници от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да включим обекта както с информационен център, така и с други паметници в тази зона. Така, заедно с публичните инвестиции в целия квартал смятаме, че ще променим цялата зона, която да добие един много по-добър вид“, каза още кметът.

Той разкри, че в непосредствено съседство до Портата по улица „Иван Срацимир“ е закупена къща, която ще бъде реставрирана и превърната в информационен център (в синьо на снимката). Самата къща също е интересна исторически, макар и от много по-нов период. В момента обаче е в лошо състояние, с ценен, но опасен гредоред, дървено стълбище и др. Под нея пък минава част от крепостната стена на Филипопол. Самата улица „Иван Срацимир“, по която само за минута се стига пеша до Малката базилика, също ще бъде преработена.