Непалци и японци отварят фирми в Пловдив

Под небето

Проект на Европейския колеж по икономика и управление ще изгражда модел за интеграция на чужденци, които искат да пребивават у нас легално

Image title
Непалци, японци, ямайци са регистрирали фирми в Пловдив и областта. Градът ни географски е интернационален център на бизнеса, защото тук са регистрирали свои дружества представители на над 60 страни. Другите екзотики в регистрациите са бизнесмени от Сейшелските острови, Южна Африка, Албания. Традиционно най-много турци– 827 регистрират фирми под тепетата. Следват руските граждани – 189, и арменските – 134. Това сочат първоначалните данни след първите етапи на проекта BG EIF 2010/01-05.03 „Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен Централен район за интеграция на граждани от трети страни”, който бе представен днес. От влизането си в ЕС България е сред новите имигрантски дестинация, обясни проф. д-р Кръстьо Петков, който е научен ръководител на проекта. Той се осъществява от април до края юни т. г. с основна цел да представи модел за интеграция на чужденци, които искат да пребивават легално в страната.Европейският колеж по икономика и управление в Пловдив е бенефициент на проекта, финансиран от Европейския интеграционен фонд, обясни неговият ръководител и преподавател във висшето училище Константин Писков. Водещ експерт  в него – Мариана Христова. 

Териториалният обхват на проекта изцяло покрива Южен Централен район – областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Основната цел по отношение на утвърждаването на тези добри практики и капацитет е да се установи и да се оптимизира работата на всички институции на национално, регионално и местно ниво, гражданските организации, неправителствения сектор и самата имигрантска общност, каза Константин Писков.

Логично е България да е една от новите имигрантски страни. Тя не е била и нямаше как да бъде такава преди 5 години, нито преди 20 или 50 години. Ние нямаме дългата имигрантска история на страни като Франция, Германия, част от скандинавските държави. Не познаваме и по-новата, но доста интензивна история на Италия, Испания, Гърция, Португалия, които приемаха емигранти от доста страни от Европа и извън ЕС, подчерта проф. д-р Кръстьо Петков.

Сходно изследване е правено в периода 2007-2009 г. от Фонд „Научни изследвания”. Още тогава е установено, че част от имигрантите – 16%, идват в България, но не остават – това са т. нар. транзитни имигранти. Прогнозите са били, че през следващите години поради интеграцията на България към Европейския съюз този процент най-малкото ще се удвои. Това са и първите сведения, които откриват през първия месец ат старта на проекта експертите и външните сътрудници на Европейския колеж по икономика и управление.

В момента се прави социологическо изследване в петте области на Южен Централен район. Вече разполагаме с първата пълна систематизирана информация не само за имигрантите, но и за бизнеса, който те развиват, обясни проф. Петков. Въз основа на изследването отсега можем да формулираме двете области, в които България ще изпита последиците от засилената имиграция: пазарите на труда и икономиката в реалния сектор и в другите сфери, поясни научният ръководител на проекта.

Той допълни, че само в Пловдивска област през последните години са регистрирани 1664 фирми от т. нар. трети страни. Ако се изхожда от средностатистически разчети и тенденции, при добро стечение на обстоятелствата всяка от регистрираните 1664 фирми би ангажирала по 10 души персонал, което ще означава налични 16 640 работни места. Това обаче не е така, особено, ако имаме предвид географското разположение на инвеститорите, а също така и характера на фирмите, които се откриват и започват да работят на територията на областта, поясниха от Европейския колеж.

Първият сондаж по проекта BG EIF 2010/01-05.03 „Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен Централен район за интеграция на граждани от трети страни” е в Кърджали. Той показва, че част от фирмите са или пощенски кутии, или се използват само като законна форма за работа на същинската част на бизнеса извън България, т. е. страната ни служи единствено за място на регистрация на бизнеса, обясни Константи Писков от Европейския колеж по икономика и управление.

За целите на проекта Националният статистически институт предоставя базисната информация за 600 имигранти, сред които ще се проведе социологическо изследване. На 30 май на експертна среща в Пловдив Европейският колеж по икономика и управление ще представи резултатите от това проучване. Следвайки логиката и интензитета на имиграцията в други съпоставими райони, отсега можем да кажем, че на територията на Пловдивска област през последните години броят на чужденците от трети страни се е удвоил. В Бургас данните към миналата седмица сочат пребиваващи легално 2031 граждани на страни извън ЕС. Приблизително толкова очакваме да има и в Пловдив, заяви проф. д-р Кръстьо Петков.

Той подчерта, че на национално ниво цифрата е 60-70 хил. регистрирани имигранти, но фактическият брой на пребиваващите у нас чужденци е най-вероятно е между 300 и 350 хил. души. Следователно, ако България ежегодно губи 93 хил. души, които заминават в чужбина, както беше през 2011 г., то на мястото на всеки девети напуснал идва един от трета страна. Коефициентът на заместване показва, че ние сме губеща от демографска и икономическа гледна точка страна.

От 2007 г. България е включена в програмата на Европейския съюз за интеграция на граждани на трети страни. Европа отделя специален фонд за интеграция на граждани на трети страни в приемащите общества. В България  Министерството на труда и социалната политика е институцията, която отговаря за развитието на тази програма и на базата на текущи конкурси обявява проекти. Европейският колеж по икономика и управление кандидатства и спечели точно такъв проект.

Като граждани на трети страни ЕС третира тези, които присъстват легално. Те са получили т. нар. Виза тип „Д”, която не важи за студентите и научните сътрудници, тъй като те пребивават по спогодбите за международен обмен. В този смисъл данните по проекта няма да включват изследване на студентите, които учат в Южен централен Район, съобщи експертът Мариана Христова.

Виза тип „Д” е упомената в Чл. 24 от Закона за чужденците. Там са посочени 18 позиции, по които чужденците могат да получат разрешение за пребиваване в страна от ЕС, допълни Христова.

След приключване на дейностите по проекта Европейският колеж по икономика и управление ще организира на 26 юни в Пловдив регионална кръгла маса, за да представи резултатите и анализите от изследванията. Ще бъде оповестен броят на пребиваващите в Южен Централен район граждани на трети страни, както и динамиката на имиграцията откакто България е член на ЕС.

Акценти ще бъдат поставени и върху икономическият статус на имигрантите, реализацията им на пазара на труда в региона, евентуалните проблеми със социалните и здравните  системи у нас, обучението на децата, структурите на гражданското общество, които работят с лица от трети страни. Целта на всички дейности  е да се подобри качеството на управление на политиката по интеграцията – там където тези граждани са избрали да се установят, подчерта Константи Писков от ЕКИУ.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.