„Националните и местните медии във всички сфери са обект на систематичен политически контрол“

Евродокладът: Натискът върху независимите и разследващите медии идва чрез заплахи, съдебни дела с цел тормоз и политически и административен натиск

„Националните и местните медии във всички сфери са обект на систематичен политически контрол и мнозинство от водещите вестници в страната имат благосклонна към правителството редакционна политика”. Това пише в първия годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз в частта за България. В него се сочи, че няма прозрачност в собствеността на медиите; местните власти използват държавните реклами, за да държат под контрол малки вестници и телевизии; натискът върху независимите и разследващите медии идва чрез заплахи, съдебни дела с цел тормоз и политически и административен натиск.

Евродокладът на практика повтаря отдавнашни критики, отправяни към медийния пейзаж в страната от редица международни институции. Този път се откроява и констатацията със сила на препоръка, че политици и хора на изборни длъжности притежават медии, а това повдига въпроса за политическото влияние над тях, пише Дневник.

Липсата на прозрачност на собствеността на медиите е източник на тревога. Законът за задължителното депозиране на печатни и други издания, поправен през ноември 2018 г., изисква медиите да дават пълна информация за собствениците и финансирането си- но според някои наблюдатели това е тежест върху малките и независими медии, които разчитат предимно на дарения. Законът обаче не налага задължения да се разкриват други източници на приходи, например от правителството, с изключение на финансиране, получено чрез договори със съоветните власти. На практика много медии не се съобразяват със закона, а информацията невинаги е лесно достъпна за широката публика.

Държавните реклами са особено важни на местно ниво. Според Мониторинга на медийния плурализъм (проект, финансиран от 2013 г. насам от еврокомисията, за да оценява рисковете за медиите в ЕС и страните – кандидатки за членство) няма регулаторни стандартни за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама; а съществуващите правила не се отнасят за социалните мрежи. Заинтересувани лица също докладват за съмнения, че понякога европейски фондове се използват от местните власти, за да засилят контрола им върху местните вестници и телевизии.

Няма изрична забрана политиците да притежават медии, а собствеността на няколко медии е тясно свързана с политически играчи в България, макар и без да те да са официалните собственици. Политическият климат не е благосклонен към независимите медии и мнозина собственици предпочитат да са близки с правителството, за да не бъдат маргинализирани. „Националните и местните медии във всички сфери са обект на систематичен политически контрол и мнозинство от водещите вестници в страната имат благосклонна към правителството редакционна политика“, пише още в доклада. Много журналисти описват политическата намеса в медиите като „честа“ и „широко разпространена“.

Често се съобщава за нападения срещу журналисти и клеветнически кампании срещу независими и разследващи репортери, разкрили случаи на корупция. През 2019 г. и 2020 г. е съобщено за осем атаки срещу журналисти и други медийни играчи, както и съдебни дела с цел тормоз в платформата на Съвета на Европа, която следи такива случаи. Докладът цитира съобщения и за заплахи към журналисти заради онлайн дейността им, политически, административен и съдебен натиск, политически мотивирани съдебни дела срещу репортери и собственици на медии.

В общите изводи от доклада се подчертава, че посочваните от години проблеми с върховенството на закона и свободата на медиите продължават да съществуват или да се влошават в България. Властта и безотчетността на главния прокурор и спорното функциониране на Висшия съдебен съвет, ниското доверие на гражданите и бизнеса към независимостта на правосъдната система, отсъствието на забрана политици и лица на изборни длъжности да притежават медии, ниското качество на почти 40% от законодателството заради липсата на регулиране на лобизма са само част от тези проблеми.