Стефан Стоянов: Правим международен конкурс за артистичен директор на фондация Пловдив 2019

Реформите в културния сектор продължават, категоричен е зам.-кметът
 

На културния продукт ще се гледа все повече като към продукт, който дава добавена стойност на града, а не като на социална програма
 

С Голямата Базилика излизаме на една много интересна международна сцена,благодарение на Америка за България
 

Стефан Стоянов, заместник кмет по културата, интервю на Паолина Грозева

Какъв е Вашият личен анализ за свършената работа в надпреварата за културна столица след излизане на доклада на комисията относно кандидатурата ни и целия процес по избора?
Щом сме спечелили очевидно сме си свършили работата. Разбира се, не трябва да се главозамайваме и да смятаме, че това ни е достатъчно. Тепърва предстои да се свърши много работа. Няма как да не отдадем заслуженото и на екипа, който работеше последните три години по проекта, на групата от чуждестранни консултанти, които работиха от началото, на хилядите хора, които се включиха в една или друга инициатива. Хубавото е, че успяхме да ангажираме адски много хора и те припознаха това и като своя кауза, кауза на града, което бе много важно. Освен това успяхме да стартираме и няколко много важни проекта, които вече вървят и са успешни. Квартал Капана, който вече спокойно можем да кажем, че е първият артистичен квартал в България, който продължава усилено да се развива и в момента. Буквално преди няколко дни започнахме и разширяването на пешеходните зони по Христо Дюкмеджиев и околните улици. Да не забравяме и международния конкурс за площад Централен, който завърши изключително успешно с избора на португалската група Фора. Те дори в момента са в Пловдив и правим работна среща с тях, за да стартираме и техническия проект.  Един много сложен и ключов за града процес, който трябва до 2019 да е дал своите плодове с придобиване на новия облик на Площада. Процес, който постави Пловдив на международната архитектурна карта. През ноември месец ще стартира и един социален проект за социално предприемачество, на който залагаме много, както в интеграцията на малцинствата, така и към всички уязвими групи. Или пък кино Космос което буквално живее втори живот. Тоест има неща, които вече са се случили, което за нас е много важно и това беше една от причините да бъдем успешни- независимо какво се случи с конкурса ние да сме си определили приоритетите и да започнем да работим по тях. Разбира се, няма как с Европейска столица да решим всички проблеми на града, но можем да се опитаме да решим някои важни въпроси. Капана можем да кажем, че последните десетилетия беше едно изоставено място и това, че той е физически отделен от Стария град по някакъв начин му е попречило да се развие. Множеството изоставени сгради има и до ден днешен. Разширяването на пешеходните зони, обновяването на инфраструктурата, преместването на няколко важни събития от културния календар даде един допълнителен живот на квартала. А вече виждаме и много частни инвестиции, което е хубавото. Което беше и целта. И лека полека там започва да се пълни с млади хора, хора на изкуството, които искат да работят и  да се развиват на това място. Идват хора от цяла България.
 

Според Вас атаката срещу Пловдив веднага след обявяването на града за победител организирана ли беше и ако да, от кого?
Не смятам, че е имало нещо организирано. Не е реалистично да смятаме, че всички харесват Пловдив, въпреки че ни е трудно да си го представим. Но все пак, когато завършва един толкова дълъг и важен конкурс, е нормално да има и недоволни хора. В много други държави е имало далеч по-големи скандали, обжалвания, разправии с месеци. Тук, за голямо щастие, кметовете на градовете финалисти ясно показаха, че уважават мнението на журито. Ние пък от своя страна подадохме ръка към всички, които искат да се включат в инициативата, понеже тя е национална, не е само за Пловдив. А това дали градът ни ще бъде успешна Европейска столица на културата зависи, както от институциите, така и от всички артисти в страната. И е голяма възможност за цялата държава да се представи по-различен начин в Европа. Така че тепърва ни предстои работа с всички, не само с градовете финалисти.

Правят ли се вече първи стъпки по реализиране на концепцията и поздравихте ли италианския град Матера? Имате ли идеи за съвместни партньорски акции с града победител от Италия?

Те вече се правят, да. Тези, които са започнали от миналата година, продължават и сега и ще се развиват като Капана и Централен, както казах, кино Космос, който също е в програмата и там тепърва ще се случват много интересни неща. В момента важното, което трябва да направи екипът е реална бюджетна  и организационна оценка и да преценим какво можем да стартираме през 2015 година. Това е и идеята на конкурса. От датата на кандидатстване до годината след самата титла, а и след това ние да имаме ясен план какво ще се случва, така че пикът да бъде 2019-2020 година.
А относно италианските финалисти- ние имаме с всички градове много добри контакти и общи програми, които са заложени в книгата за кандидатстване.  Матера е един интересен град. Един от по-малко познатите градове с много интересна история и много голям потенциал за добри съвместни акции. Матера е доста по-малък и по-неизвестен град от Пловдив, но това пък дава изключителни възможности за една различна перспектива.
 

Предстои един от най-важните етапи през следващите 5 години , а именно сформиране на ръководен екип на фондацията. Набелязали ли сте конкретни имена вече?
Още когато започнахме да работим преди 3 години, това бе едно от големите предизвикателства. От една страна да изградим добър екип, който да работи и да подготви кандидатурата съвместно с нашите консултанти, и разбирасе да подготвим един силен мениджърски екип. И докато с първата част от задачата се справихме много добре и имаме един наистина много работещ екип, който отлично се вписа в кандидатстването, даде много голяма добавена стойност и успяхме да изградим един общ отбор с общинската администрация и с консултантите ни, то в мениджмънта имаме все още известни слабости. Към управлението на фондацията има основателни забележки. Което пък ни изправя пред следващото предизвикателство- да намерим точното място на всеки един от хората, които са във фондацията и да разширим екипа от хора, който да взимат решения. Тепърва ще ни трябва артистичен директор с европейско измерение. Затова през следващата година сме готови да направим международен  конкурс за артистичен директор. Тоест ще търсим международна експертиза, а от друга страна ни трябва един силен екип от месни хора, които добре познават и българската действителност и европейската такава и които могат лесно да навлязат в процеса на работа. Така че тепърва ще решаваме този въпрос и ще търсим възможности и конкретни хора, които да могат да поемат задачите. Понеже тук ще ни трябват и добър маркетинг директор, който да се занимава с цялото маркетиране на проекта, трябва ни и добър директор продажби, който да може да продаде тези събития и да може да привлече голям брой частни инвестиции към проекта. Трябва ни и един много ясно профилиран административен директор и разбира се изпълнителен директор. Така че тепърва имаме работа по изграждане на капацитета за управление на фондацията. Като важно е да се отбележи, че международният екип от консултанти ще бъде запазен и интегриран в процеса на взимането на решения.

Как ще привлечете такива експерти, които вероятно са твърде скъпоплатени?

Това винаги е много сериозен въпрос, който седи пред нас. По принцип заплатите в местната администрация не са толкова големи и заплатите във фондацията са съобразени с нивото на заплащане в общината. Търсим варианти как да се получава по-добро възнаграждение, но все пак то няма как да бъде много по-различно от на останалите общински служители, а и не би било честно спрямо тях. Освен това говорим за един голям проект, който дава допълнителна добавена стойност. От гледна точка на популярност, на контакти. Търсим хора, които да прегърнат каузата и наистина да работят като за една национална кауза.
Обединена ли е в момента културната общност на Пловдив след леките търкания преди обявяването на града за културна столица?
Специално за Европейска столица на културата, можем да кажем, че цялата общественост застана твърдо зад кандидатурата. Малко са нещата, които могат да обединят толкова много хора. Към Европейската столица има и големи очаквания, разбира се, което също е хубаво. Но реформите, които започнахме в културния сектор, ще продължат. На културния продукт ще се гледа все повече като на нещо, който дава добавена стойност на града, а не като на социална програма. Тоест по-скоро ще има проектно финансиране, отколкото  раздаване на пари. Този процес започна преди три години и ще продължи да се случва. Ще продължим да търсим повече културни оператори, които да допринасят за продукта и които могат активно да управляват бюджети и да привличат бюджети. От две години държим хората, които участват в културния календар, да носят своята отговорност и тежест от страна на финансиране, на маркетинг и реклама, неща, които са важни и дават възможност продуктът да бъде по-добър. Този принцип е заложен и в цялата програма за Европейска столица на културата. Там предимно залагаме на копродукции с европейски организации, които могат и искат да поемат своя дял от организацията, популяризирането, финансирането и т.н. Трябва всячески да използваме културния продукт за привличане на повече туристи, за създаване на повече пространства и разбира се за развитието на самата култура. Но тези неща вървят заедно.
 

Гласувахте ли за Малката Базилика в конкурса за емблематична сграда на годината и кога стартира изграждането на Голямата Базилика?
Разбира се, даже правим усилия да популяризираме гласуването . Надявам се Малката Базилика да е на едно от предните места, понеже обектът е наистина уникален. И въпреки че условно наричаме базилика малка, тя е с размерите на нормална съвременна църква. Мозаечната техника, която е използвана е уникална. А когато говорим и за Голямата Базилика има само две места в света, където има толкова запазено наследство от раннохристиянски мозайки – това са Константинопол и Равена, последната столица на Римската империя. Така че с Голямата Базилика излизаме на една много интересна международна сцена и по-един много любопитен начин ще бъде експонирано раннохристиянското наследство в Римския град. Това са мозайки от 5 век и изключителни инженерни структури, запазени в много голяма степен. И ако за Малката Базилика говорим за около 120 квадрата мозайки, в Голямата говорим за около 2000 квадрата на два пласта. Единият е напълно непроучен. Чудесно е, че Америка за България направиха тази стъпка и ще финансират обекта с около 5 милиона лева. Ние ще дофинансираме, разбира се, но това нямаше да се случи толкова бързо, ако не бе подкрепата от Америка за България. Сроковете са за около три години да бъде отворен новият музей. В момента се подготвя идеен проект, който да бъде внесен в Министерство на културата и да бъде съгласуван с местната администрация и след това ще бъде изготвен технически проект и ще започне строителството. Паралелно с това мозайките ще бъдат вдигнати и реставрирани, надявам се за не повече от година и половина. Важно е самата реставрация да бъде направена спокойно и по правилния начин. В което аз не се съмнявам, тъй като специалистите, които ще я правят, правиха и Малката Базилика. Те показа, че имат възможностите да свършат тази работа.