Стрелките на часовника спират в Градската художествена галерия

Изпод тепето

7200 творби на стотици автори във фонда на ГХГ на улица "Съборна"

Дворецът на Шнитер има нужда от вливане на свежи идеи, за да бъде истински оживен, смятат пловдивчани

Стефка Георгиева

Сградата на Градската художествена галерия, намираща се в Стария град на Пловдив, е една от най-забележителните постройки в града. Тя е проектирана от Йозеф Шнитер през 1881 година и е запазена в блестящо състояние и до днес. Проблемът обаче е, че единици са тези, които се престрашават да тръгнат по стълбите към архитектурния шедьовър, за да надникнат в него. И да понаучат от тайните му. 

Под покрива на бившата Девическа гимназия се спотайват творбите на стотици автори, подредени в отделните зали. Фондът на галерията е един от най-богатите, наброяващ над 7200 творби на изобразителното изкуство. Най-забележителните и ценни експонати на галерията са окачени в просторните зали с високи тавани, съхранили шнитеровия дух. Експозициите там са постоянни и платната биват подменяни едва когато се появи по-голямо съкровище или някое от тях има нужда от реставрация.

От началото на лятото, пловдивската галерия се сдоби с още една зала. Тя се отличава какво архитектурно от всички останали в сградата, така и тематично. Новото помещение е по-малко, обвито в уютно дърво, със значително по-нисък таван. Не това обаче е най-важното. Същността на новото помещение се корени в това, че малката зала е предназначена за временни изложби, които постепенно да разкриват съкровището, лежащо под колосалната постройка. Изложбите, които се организират там са по-дълги като времетраене. Картините, окачени по стените се сменят веднъж на два или три месеца и това е едно от из без друго малкото раздвижвания в тази сграда на Градската художествена галерия.

Както вече споменахме, фондът е един от най-богатите в страната и постепенно продължава да се увеличава. За съжаление обаче, не по класическия начин, чрез откупуване на картини. Благодетели и ценители на изкуството подават ръка на галерията като даряват творби на различни автори. Някои от пловдивските художници също завещават част от картините си, за да оставят своята следа в историятя. Друг начин, по който се обогатява наследството, оставено от стотици хора на изкуството, е заплащане чрез картина, т.е. има случаи, в които художници вместо да заплащат изложбите си, които обикновено се случват в Залата за временни изложби на ул. „Княз Александър I“, завещават някои от произведенията си, подпомагайки по този начин и самата галерия. За съжаление, така и не ни допуснаха дори само да зърнем хилядите творби в подземията на сградата, но поне се полюбувахме на тези в изложбените зали.

Тъжно е обаче, че все по-малко пловдивчани забравят да повдигнат глава към великолепното здание, минавайки по ул. „Съборна“. Някои от тях все пак поглеждат, туристите също забелязват сградата, но малцина са тези, които пристъпват вътре в нея. Според много хора в града под тепетата, на Градската художествена галерия трябва да се влее свежа кръв, да се съживи духа в нея, да се проветри застоялия въздух, за да започнат повече хора да гледат и пристъпват към бившата Девическа гимназия. Нужни са свежи идеи, за да се заживее този истински дворец, проектиран от Шнитер. Самата сграда го заслужава и задължава за действия в тази посока. 

Мнозина от хората, с които разговаряхме по този повод предлагат да се правят повече временни изложби, които да привличат не само туристите, но и местните граждани. Няма как да не се съгласим с тях. Великолепната сграда и институция не трябва да потъват в прах. На тях им трябва свежест и живот, за да възвърнат блясъка, който са имали и който заслужават.

 

Споделете ни във:

1 thought on “Стрелките на часовника спират в Градската художествена галерия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.