Как се ражда банковото дело в Пловдив

През 1872г. се появява първата взаимоспомагателна кооперация в града – дружество „Пчела“, с 40 члена и председател Иван Герджиков

Първата официална банка след Освобождението е БНБ с клон в Пловдив, настанила се в сградата на Узун чаршия

Банката финансира водоснабдяването на Пловдив

Паулина Гегова

Банковото дело в града на тепетата не е от днес или от вчера. Реално, то се заражда през 60-те години на XIX -ти век, като преди това единствените източници в бранша са лихварската къща на Елиезер Калев и банкерският дом на Братя Гешови. Четиримата братя – Христо, Евстрати, Стефан и Димитър са преселници в Пловдив. През 1834г. основават търговската си къща, като първоначално изнасят ориз, гайтани, сахтиян и розово масло за Браила и Галац. Къщата се разраства толкова бързо, че още на следващата година от основаването й, братята отварят клон във Виена, а в по-късен етап и в Цариград и Манчестър. Именно те поставят началото на банковото дело в Пловдив, защото освен с внос и износ, се занимавали и с кредитиране на търговци.

Паралелно се появяват и общите „селски хамбари“, сиротски каси и касите на еснафските сдружения, които финансират членовете си с малки кредити като контрапункт на лихварите.

Някъде по същото време се появяват и първите общополезни каси от типа Райфайзен, които подпомагат малоимотни земеделци, но със задължителни вноски. Всеки стопанин на земя е длъжен да засее реколта в определена част от площта си за нуждите на касата. С това тя си осигурява гаранция, независимо от обстоятелствата.

През 1872г. се появява първата взаимоспомагателна кооперация в града – дружество „Пчела“, с 40 члена и председател Иван Герджиков. Целта на дружеството е задружно кредитно подпомагане или с други думи, събраните пари от членовете да се дават под лихва, с което помагат на еснафската общност. Движението процъфтява до Освобождението, след което се отваря и първата банка – клон на Банк Отоман.

Банк Отоман

Основана в Турция през 1863г. от френски и английски капиталисти, клонът в Пловдив е открит есента на 1878г. Директор е Крозие, заемал длъжността 12 години. Канторите на банката са се намирали на втория етаж на една от най-важните исторически погледнато сгради в града – Куршум хан. До 1885г. това е единственото специализирано кредитно учреждение в цяла Източна Румелия. Клонът е закрит през 1899г. До тогава банката е работела всеки ден от 09:00 до 16:00 часа, без неделя и официалните празници и е извършвала всякакви банкерски дейности- от продаване и купуване на полици, до отваряне на текущи сметки. В тези времена основната действаща валута в Княжество България и Източна Румелия са били турската лира, френските франкове, австрийските талери, сръбски и румънски сребърни монети и новонавлезлите руски рубли.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия обръща нещата в напълно различна посока. Освен на обществено ниво, Република България се обединява и в банковото дело и през 1886г. институциите на двете части на страната се свързват в единна финансово-стопанска система с откриването на пловдивски клон на БНБ. Реално банката е създадена седем години по-рано, а скоро след откриването й се отваря и българска печатница. Княжество България приема закон за рязане на монети, левът се утвърждава като национална парична единица и измества до тогава активите франк и сантим.

Първият директор на пловдивския клон на БНБ е бил Павел Икономов, който упражнявал длъжността си само 4 години, докато не бил сменен от Христо Ангелов, а след още 5, той бил сменен от Иван Герджиков. Следват Георги Алтънов, Николай Бакърджиев, Георги Цонев, д-р Христо Танчев, за да стигнем до д-р Боян Димитров, който ръководи банката и през нестабилните военни години.

Местонахождението на банката е било на Трихълмието на Старинен Пловдив.  По-късно, банката се мести на мястото на старата Узун чаршия. Новата сграда е проект на Херман Майер, който по това време е бил архитект към Министерството на финансите. През 1922г. пловдивският архитект Камен Петков проектира и разширенията на сградата, като напълно се съобразява с първоначалните планове и скици на Майер.

След време двете държавни банки в града – Народната и Земеделската влизат в съюз и учредяват околийско дружество със седалище Пловдив. Съюзът е изключително печеливш. Факти за това са 222 000 лева, които банката е предоставила на общината в края на 1886г. Един от първите проекти от общинско значение, който банката финансира е водоснабдяването на Пловдив. Към края на Първата световна война клоновете на БНБ поемат 90% от кредитирането на местните комитети по прехраната, наричани „комитети за социални грижи и обществена предвидливост“.

Така индустриално-икономическият живот на града почва да цъфти, като първата голяма копка в това отношение е Първото българско земеделско-промишлено изложение, със седалище Пловдив. То е организирано от правителството на Стефан Стамболов, за да стимулира развитието на националната икономика. Освен мостри от чужбина са представени и родни занаятчийски и селскостопански продукции. Свикан е и специален Земеделско-промишлен събор. Под ръководството на Иван Евстр. Гешов е изработена програма за развитие на капиталистически форми в родното стопанство. В последствие, на основата на програмата Народното събрание гласува закони за защита на местната индустрия и създаване на Българска земеделска банка.

Източник: „Пловдивските банки“ на Георги Райчевски и Петко З. Петков