Кураторът на изложбата Светлана Куюмджиева: Вече сме узрели да осъзнаем наследството на 70-те години като ценност
Автор на снимките: Ванеса Попова
„50 години по-късно, мисля че вече сме узрели да направим този преход и да осъзнаем наследството на 70-те години като ценност, като нещо важно, което си струва да съхраним, да изучим, да опознаем преди да сме го отрекли или преди да сме го унищожили“. Това каза по време на откриването на изложбата „Монументалните: Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ в галерия „Капана“ към ГХГ – Пловдив кураторът на експозицията Светлана Куюмджиева. По думите ѝ това са основните жалони в изложбата, която определя като исторически разказ за няколко доста динамични, пълни с изкуство и култура и доста противоречиви от днешна гледна точка десетилетия.
Петимата големи и тяхната следа в града
Изложбата е меко казано специална. Тя е изключителна, като суперлативите си не скриха всички десетки пловдивчани и гости на града, дошли на откриването й. Изпипаната до съвършенство и най-малък детайл, експозицията прави пълен разказа за оставената трайно в градска среда диря от Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов. Право го със страхотни идеи на куратора Куюмджиева и дизайнерите студио „Пункт“, като например монтирането на част от строително скеле в центъра на изложбената зала- елемент, без който създаването на монументална творба е немислимо.
Заместник-кметът с ресор „Култура, археология и туризъм“ Пламен Панов, който участва в официалното откриване, също подчерта, че изложба е нещо повече от изложба.
„Тя е настоящото проявление на това, което Община Пловдив трябва да прави, а именно да оказва необходимия респект към големите си творци, които са направили така, че наистина да бетонират имиджа на град Пловдив като град на художниците“, каза той.
„Монументалните“ е организирана от Народна библиотека„Иван Вазов“ – Пловдив в партньорство с Община Пловдив и по повод работата по подготовката и експонирането ѝ директорът на библиотеката Димитър Минев сподели пред публиката, че е било добро предизвикателство подаденото предложение от страна на Светлана Куюмджиева.
„С удоволствие го приехме, защото се чувстваме длъжници на тези петима художници. Задължени сме, защото това, което е експонирано, досега не е показвано. За първи път публиката ще може да види неща, които никъде не са били показвани, но са съхранявани и опазени във фонда на библиотеката“, каза Димитър Минев и подчерта, че експонирани в галерията проектите на „великолепната петорка“ вече живеят.
Припомни и че именно това е задачата на библиотеката, която ги е съхранила и днес предава непоказвана досега паметта за поколенията и за широката публика.
Пламен Панов посочи и една друга роля на изложбата, а именно, че тя е проявление на политика, която Община Пловдив води вече повече от година – кураторските конкурси, сблъсъкът на идеи на различни творци, които могат да родят накрая един изключителен културен продукт. Заместник-кметът коментира и факта, че Законът не пази по никакъв начин творби върху частни сгради, създадени със сграфито техника, но Пловдив е успял да направи много в тази посока, като всяка година се отделят средства за възстановяване и опазване на монументалното изкуство. Пламен Панов даде и примери за това какво е направила вече Общината за някои от най-красивите момументални творби.
„Идеята и желанието ни е да започнем да налагаме нещо, което да бъде пример, което да тръгне от Пловдив и да се репликира в другите градове“, каза още той.
Настоящата експозиция бе презентирана от куратора Светлана Куюмджиева. Тя коментира десетилетията, които попаднат във фокуса на изложбата. По думите ѝ те биват интерпретирани най-вече от политическа гледна точка и много рядко се случва да оценим наследството, което имаме от този период в неговата пълноценност, в неговата комплексност – да гледаме и художествените качества, да оценим и приноса.
„Обикновено има един скептицизъм, който съпровожда изкуството от този период и е хубаво, когато го гледаме да си дадем сметка, че това не е просто един фиксиран момент от време, а това са няколко прехода, които са събрани тук в този целия разказ, който е тази изложба“, допълни Куюмджиева.
Тя обстойно се спря на първия преход, отразен в експозицията – края на 50-те и началото на 60-те години, когато „героите от изложбата“ излизат на сцената и когато те са натоварени със сложната задача да реализират промяна в българското изкуство, както и да изберат начина, по който тази промяна да се случи, да изберат средствата за тази промяна и да се заявят.
„Това е един много важен момент и тяхната отговорност е много голяма. Те са цяло поколение – много повече от художниците, които в този момент се появяват на сцената. В днешно време ги и мразят, и славят, и са ги превърнали в митове и легенди или пък са ги зачеркнали завинаги“, каза още тя и подчерта, че на целия този фон „пловдивчаните“ в групата се открояват най-ярко.
„Бих твърдяла – може и малко по-смело да е, може и малко по-самоуверено, това че са работили толкова много монументални работи, това че са завършили монументално изкуство при Георги Богданов, това че са работили с тези материали и в града, е допринесло значително и за новаторството и за модерността на тяхната живопис. Говорим за кавалетизация на монументалните изкуства през 70-те, но със същата сила можем да говорим и за монументализация на кавалетните и на живописта, затова тук в изложбата имаме и живопис, за да може да се видят и преплитанията. Например ще видите при Слона колко много от живописта му има в монументалните работи и колко много от монументалните му работи са в неговата живопис. Идеята беше да се покаже това преплитане със средствата на една изложба“.
Куюмджива посочи и другия преход – от края на 70-те и началото на 80-те години, когато се променя държавната културна политика и така колекцията от изложбата попада в Пловдивската народна библиотека с ясното съзнание, че това е ценност, която си заслужава да бъде запазена.
Работата по „Монументалните“ продължава около година, като по време на откриването кураторът благодари на партньорите от Библиотеката и Общината, на студио „Пункт“, на целия екип, работил да се създаде една цялостна инсталация и контекст, в който да се покажат творбите.
Изложбата показва произведения на Георги Божилов – Слона (1935 – 2001), Димитър Киров (1935 – 2008), Йоан Левиев (1934 – 1994), Енчо Пиронков (1932 – 2025), Христо Стефанов (1931 – 2013).
Експозицията включва и произведения на учителите на известните пловдивски монументалисти – живописеца Михаил Лютов и скулптора Иван Топалов, както и на техния професор в Художествената академия Георги Богданов. В Пловдив за изложбата гостува и оригинална рисунка на Ренато Гутузо – един от важните модели в тяхното изкуство.
Творбите в изложбата са от колекциите на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей на Националната художествена академия – София, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Стражица, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, „Дом на изкуствата“ – Смолян и частни колекции.
За попълване на експозицията помощ са оказали и роднини на художниците – Русалия Кирова, Йоана Левиева, Елена Стефанова, Петър Пиронков, арх. Антоанета Топалова. Някои от тях бяха снощи на откриването.
Изложбата „Монументалните. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ се осъществява от Народна библиотека „Иван Вазов“ с финансовата подкрепа на Община Пловдив след спечелен конкурс за избор на куратор и концепция за организиране на изложба в галерия „Капана“ към ГХГ – Пловдив с фокус „Представяне на творчеството на пловдивски художници, оставили ярка следа в българското изобразително изкуство и в духовния живот на Пловдив“.
