Васил нападнал със спрей и лопата ченгетата, опитал се да ухапе спец полицаи

Бившият оръжейник към униформените: Ще ви изтрепя бе, запомних ви

Кошмар, много дълъг кошмар! Така съседите на бившия военен Васил Александров описват съжителството си с него. Ужасът им наистина продължава твърде дълго- цели 14 години. Нещо в главата на Васил изгаря след момента, в който оръжейникът на Парашутния полк излиза от системата и не успява да се адаптира извън нея, в реалния живот. Тогава започват проблемите и за него, и за семейството му, и за стотиците жители на 22-етажния блок на улица Преспа 14.

Снощи хората за пореден път изживяха развилняването на Александров. Което този път приключи с невиждан дори в екшън филм екшън- атака на спец ченгета с каски и маски, които извели насила барикадиралия се в гарсониерата си на 15-я етаж ексвоенен. Всичко започнало преди няколко дни, когато агресията се отключила. Вероятно Александров спрял да си пие хапчетата. Васил започнал да бомбардира от терасата си площадката пред блока. Хвърлял дори по деца буркани, стъклени шишета, зарзават, бомбички. Псувал наред хората, заплашвал ги, че ще ги трепе един по един. Съседите за пореден път викат полиция, която чука на вратата на жилището на Александров за енти път от началото на годината. С тях е и домоуправителят Марин Илиев. Прибирах се от работа към 19: 20 и съседът, който живее над него ме пресрещна на входа и ми каза, че за пореден път от 4-5 дни насам той усилва музика, тропа по тръбите и не им дава миг почивка. И беше бесен човекът. Каза да направя нещо, защото ще стане саморазправа. Бях с двама униформени дежурни полицаи. Качихме се горе на етажа и им казах да застанат отстрани, защото няма да отвори. Беше третият път, в който идваха да му направят забележка. Но той не искаше да разговаря с тях, затова им казах да застанат отстрани, за да може той да се появи. И така стана. Потропах му аз и той се показа. И в този момент подпрях вратата с крака си да не може да затвори. Тогава влезе първият полицай. Той обаче се афектира, стана агресивен. Тъй като знае, че като дойде полицията, отива в лудницата. Искаше да ме избута и да затвори вратата. Но аз го избутах насреща в ъгъла. Доста едър съм. Полицаят се опита да помогне малко. В този момент той извади един спрей и ни напръска. Заслепи ни, не можехме да си поемем въздух. Вторият полицай се опита да го бутне назад, навътре. Но той изкара една лопата и започна с нея да го удря, пресъздава с думи случилото се вчера домоуправителят Марин.

Той отива да сложи капки на очите си, а в този момент идват първите полицейски подкрепления. Пристига и униформен психолог, който се опитва да проведе нормален диалог с Васил. Той обаче върти лопатата и отказва да напусне апартамента си. Цели полицаите с метални чаркове от стар бойлер. Преговорите продължават близо 4 часа. Психологът се опитва да си издейства покана за кафе в апартамента на Александров. Кафе ли? Ти си ми враг бе! Кандърмите приключват с идването на спец ченгетата малко след полунощ. Те влизат в жилището, но бившият военен оказва яростна съпротива. Псува полицаите. Ще ви намеря бе, запомних ви, ще ви изтрепя! Вие сте мръсници, педерасти! Ще ви разстрелям, нарежда на мъжете с каски и маски на лицата. Опитва се да захапе един от тях, но само скъсва ръкавицата му. В последствие, при борбата, пада върху счупен буркан и са наранява. Извеждат го от блока 30 минути след полунощ.

Хич да не го връщат тук. Шест месеца щели да го лекуват, ама кво от това. Като се върне и пак същия кошмар. Хвърля найлони, хваща деца да души, просто не е наред. Аз съм тук от 10 години и агресията му не е спирала. Летят от тях буркани, бомбички, всякакви предмети, оплаква се мъж пред входа.

Това нашето не е нормален живот. Страх ни и да извеждаме децата си, камо ли да ги пуснем сами. Сега ще има 6 месеца спокойствие- и после пак. Пишем до полиция, до кметства, до кого ли не. Но няма оправия. В безизходица сме, разказва жена от 15-я етаж, която живее на няколко метра от апартамента на ексоръжейника.