Улица Карловска павирана с най-хубавите камъни преди 94 години

Улицата е продължавала до днешния бул. „Дунав“, павирана за 4 години през 1920-те

Паважната настилка на улица „Карловска“ е издържала вече 94 години. Архивите на общината пазят по-подробно историята на улицата, която получава съвременния си вид през 20-те години на миналия век. Улицата, макар и централна за Кършиака, остава в по „ориенталски“ вид до Първата световна война. Всъщност, така изглежда голяма част от града – малко от улиците са павирани, тези по центъра и Трихълмието са с калдъръм, не особено удобен за модерните превозни средства, които вече масово навлизат и в Пловдив.

Градоустройственият план на Йосиф Шнитер, чиято основа до голяма степен използваме и днес – поне в центъра, е одобрен през 1896 година, и тогава започва по-масовото изправяне на улици и оформянето им по „европейски“. Истинското им застилане с павета обаче ще започне чак две десетилетия по-късно, след Първата световна война.

Централните улици са с приоритет и след тежките следвоенни години към средата на 20-те започва и масовото павиране. Първият по-активен в това отношение кмет е Петър Дренски. Именно в неговото управление се поставят и настилката в южния участък на улицата. Още тогава, през 1926 година, се взема решение да се редят от по-представителните „големи“ павета. Видимо от решението на градската управа е това, че „Карловска“ е от по-важните улици. Много от другите се редят с малките павета, много от които също стоят и до днес.

По това време улица „Карловска“ е продължавала до днешния надлез до Ален Мак – на Карловско шосе – сегашният бул. „Васил Левски“. Всъщност в отсечката от бул. „България“ на север улица „Карловска“ е повтаряла именно „Васил Левски“. Когато се строят блоковете от южната страна на бул. „България“, „Карловска“ е прекъсната и зоната е изцяло променена.

Преди 100 години обаче, както ви разказахме в предния материал, мостът от централната Търговска улица на града е излизал именно на „Карловска“ и – макар и леко криволичеща – улицата е продължавала на север. Там са били много от важните обществени постройки за Кършиака. На днешното кръстовище на „Васил Левски“ и „България“ е имало площад на име „Читалище“.

Тъкмо около него са били едни от градските читалища и училище. В непосредствена близост е била и църквата „Св. Иван Рилски“, която съществува и до днес. Тя има дълга и сложна съдба, но в днешния си вид е построена с помощ и проект от ДИПОЗЕ след Чирпанското земетресение от 1928 година. Но винаги улица „Карловска“ е минавала източно от нея. Този участък е изцяло променен, но все още има запазени от това време сгради, като например интересната модерна къща на ъгъла с улица „Зайчар“.

Именно до там е било първото павиране след 1926 година. След Петър Дренски за кратко се сменят двама ръководители на общината, до 1929 година, когато кмет става Еню Манолов. Именно по негово време е и второто павиране на улица „Карловска“ – от което днес всъщност няма помен.

Отново се взема решение за павиране с „големи павета“, като по-важна улица, а и за да се запази вида от досегашната част. Мостът на р. „Рибница“, за който става дума в обявлението от 1929 година, се е намирал на кръстовището на днешните бул. „Васил Левски“ (т.е. тогавашната „Карловска“) и днешният бул. „Дунав“. Там – където днес е парк „Рибница“ – се е провеждал и Говеждият пазар до 1930 година. Самият парк носи името на малката рекичка, която днес е преместена на север и вкарана в канал – бул. „Васил Левски“ го пресича на светофара северно от моста на Ален Мак.

Така до 1930 година целият участък на улица „Карловска“ от река Марица до изхода на града е павиран с големи павета, каквито са се използвали само за най-важните улици. След 9 септември грандиозните градоустройствени промени разсичат улицата наполовина с булевард „България“ и на север от това място тя е и преасфалтирана. Съдбата на тези големи павета не е ясна, но вероятно според практиката от времето (подобна бе ситуацията с бул. „Руски“) – много е възможно тези големи павета да са под асфалта и днес.

Дали поставените в първия етап от павирането на улицата през 1926 година камъни ще останат е решение на местната власт. Гражданска инициатива се бори за спасяването им, а общината вече мисли различни варианти за преобразуване на улицата в пешеходна или полупешеходна. Със сигурност обаче това е една ценна част от историята на Пловдив, не по-малко интересна и ценна от Капана или Тютюневия квартал.

Карловска трябва да се превърне в новия Капан

Вратите и тайните на улица Карловска (ГАЛЕРИЯ)