Улица „Иван Вазов“ от край до край: Посолства и училища (част 1)

През ноември отбелязваме точно сто години в които улицата към гарата носи името „Иван Вазов“

Белгийци, холандци, италианци, немци и много други обитават улицата в отсечката до „Авксентий Велешки“

Проекти, идеи и обсъждания за бъдещето на улица „Иван Вазов“ се появяват в общественото пространство в последните седмици. Да стане ли улицата пешеходна, или споделена с повече място за пешеходци и по-бавно автомобилно движение, или пък да запази сегашния си вид – изглежда можем да очакваме обновяване на това пространство в скоро време.

Освен актуалната активност, „Иван Вазов“ отбеляза и юбилей. Улицата получава своето име през ноември 1920 година. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали „Улица Иван Вазов от край до край“, свързани с историята на това знаменито пловдивско място. В следващите редове ще направим една разходка в частта до кръстовището с „Авксентий Велешки“, като ще погледнем към миналото на улицата, което може да послужи за добра основа на нейното бъдещо развитие.

Името и посоката

Посоката, която следва улица „Иван Вазов“, е оформена много рано в развитието на града. Това се случва още преди Освобождението и, може би, е първата „модерна“ улица в един все още почти средновековен, поне като градоустройство, Пловдив. Това става около 1870 година, когато се решава мястото на новата ж.п. гара. Улицата била трасирана от френски инженери, както пише Владимир Балчев.

Тя е била на около километър извън последните къщи на града, които са били около днешния площад Централен. На старите снимки – а и в действителност – улицата изглежда като извънградско шосе. Тогава получава и името си „Станционна“ – т.е. улицата към Станцията.

Поетапно от всички страни се появяват нови къщи и малко след края на Първата световна война тя вече си е част от градската тъкан. Тогава, през месец ноември, в Пловдив пристига поетът Иван Вазов по повод своя 70-годишен юбилей. Посрещнат от множество възторжени пловдивчани, в памет на случая през 1920 година градската управа решава да прекръсти улицата на „Иван Вазов“.

Липсващото „начало“

Оригиналното начало на улица „Иван Вазов“ е „изядено“ от площад „Централен“ и Партийния дом. При изграждането на днешната сграда в края на 60-те са унищожени имотите от южната страна на „Иван Вазов“ на номера 1, 3 и 5. Така днес улицата започва с номер 7 – частна бизнес сграда до малкия паркинг на тупика на улицата, която е съществувала и през 20-те. В съседния номер 9 – общински имот – доскоро имаше сграда, която обаче беше съборена и днес е обикновен паркинг. Преди сто години там е бил III-и полицейски участък.

Съборените сгради на 1, 3 и 5 не са запазени на близки фотографии. Известна представа за тях откриваме само от въздушни снимки или градоустройствени планове. Така при съпоставяне на плана на Херман Янсен от 1942 година с днешната ситуация виждаме, че къщата на номер 1 – там е било Холандското консулство – се е намирала на ъгъла с продължението на „Крали Марко“ и е имала голям двор.

Тя се е намирала приблизително до днешният самотен чинар пред входа на Партийния дом. Още две сгради – на номера 3 и 5, намирали се в днешната градинка до Партийния дом, са изчезнали завинаги от картата на града.

От другата страна улицата започва от Военния клуб. Построен през 1908 година по проект на големия софийски архитект Никола Лазаров, той изгаря в пожар през 1927 година, но е отново построен с множество дарения. Само година по-късно отново е пострадал от Чирпанското земетресение и се налагат нови саможертви, за да придобие сегашния си вид. Сградата е непроменена вече 92 години, пазейки спомена за тези геройски години, макар и да има желаещи да заличат саможертвата, за сметка на повече пищност във външния му вид.

Между номерата 4 и 10 е имало няколко сгради, сред които е бил един от домовете на първия пловдивски кмет – Атанас Самоковеца, в момента там има банка, последвана от друга относително нова сграда – модерна соц-постройка от 1960-те.

Интернационалната улица

Свикнали сме да говорим за Пловдив като космополитен град – в българска среда приветстваме арменци, турци, евреи, роми, но и по-малки групи италианци, белгийци, французи, австрийци, унгарци, немци… Мястото с най-богато материално наследство от този факт, при това от тези по-малките западноевропейски гости, е именно „Иван Вазов“. Освен с множество консулства, тук е кварталът и на чуждестранните училища.

В началото на улицата, близо до Военния клуб, след 1926 година е било Италианското училище „Виторио Алфиери“, което днес е само спомен. След него са били живописно описаните в книгата на Пенка Калинкова 4 красиви сгради, истински палати, построени в годините до Първата световна война. Първата е прекрасно „палацо“ с множество елегантни неокласицистични елементи – колони, фронтони и др.

В момента сградата е в неугледен вид, макар че все още има шанс за нейното спасяване, ако някой се задейства по въпроса. През социализма е била ученическо общежитие.

Следващата сграда, издигната в годината на Съединението – 1885 година, е била обитавана от представители на Унгарското консулство.

Третата в поредицата палати също е строена малко след Освобождението. Сградата е запомняща се с балкона си, подпрян на красиви класически колони. Елегантната симетрична фасада е била част от дома на д-р Антониадис и също консулство – но на Белгия.

Следваща в поредицата е малко по-„нова“ – построена е от италианеца Мариано Пернигони (издигнал също и хотел Молле на Главната до Копчетата) – през 1911 година. Днес там има детска занималня, а преди промените там се намираше детска градина „Свобода“.

Следват две други сгради от тоталитарния период –  модерна социалистическа кооперация, а до нея – днешният Административен съд, строен за сграда на Руско консулство. Интересната постройка е проект на арх. Димка Танева и арх. Милчо Сапунджиев и преди 10-ина години бе обновена от самите тях, като в известна степен бе запазен автентичният ѝ облик.

По-рано там пък е било Турско консулство, разказва в „Пловдивски хроники“ Никола Алваджиев. Малко известно сред общественоста е, че римският Филипопол се е разпростирал чак до там. По време на строителството на настоящата сграда през началото на 70-те години екип на Елена Кесякова извършва разкопки, които откриват кръстовище и жилищни сгради.

Тук са се пресичали две големи улици, спазващи посоките на тези от останалата част на града. Без съмнение те са били в покрайнините на Филипопол и по всяка вероятност – извън крепостните стени от 172 година. Опожарени са в средата на III век, вероятно при готското нашествие от 251 година, след което там се оформя западният некропол. Пловдив ще се разшири до там отново чак в края на XIX век. От улица „Кръстьо Пастухов“ до „Аквсентий Велешки“ следват още няколко сгради, за които ще ви разкажем в следващ материал, посветен на Народната библиотека и нейната околност.

Училищната страна на улицата

Другата страна на улицата е не по-малко интересна. Най-големите сгради са Музикалното училище и съседа му училище „Патриарх Евтимий“. То е построено в средата на 20-те години като Немско училище. Тук има немски администратори, преподаватели, директори. Имало библиотека с книги от Германия и Немски културен център. След края на Втората световна война ситуацията е различна, сградата променя своята функция и става Музикално училище. По-късно получава и разширението си в посока „Иван Вазов“ с Аулата и големия двор, в който днес е любимия на всички, преминали през Музикалното ученици, огромен чинар.

В съседство е сградата на училище „Патриарх Евтимий“, издигнато в самия край на 30-те години от арх. Димитър Попов и арх. Никола Овчаров (построено като III-а прогимназия Отец Паисий – за него ви разказахме в материала „Архитектите и Пловдивските училища“  ).

Непосредствено до училището е днес зелената (вероятно не е била в такъв цвят) модернистична сграда на наследници на тютюнотърговеца Куцооглу. Сградата е проект на арх. Светослав Грозев от 30-те и е една от най-модернистичните къщи в града с голямата използваема покривна тераса, напълно изчистена от външна декорация, но пък с богато разработен прозорец на стълбището. Днес е частично променена с нови парапети и зеления си цвят, но все пак промените са възстановими.

На празния имот, на който днес има паркинг, е имало къща на един от пловдивските кметове – Никола Гълъбов, управлявал града за няколко месеца в началото на 1920 година, пише Пенка Калинкова. Любопитен факт, защото както стана дума, почти срещу него – до Военния клуб – е била къщата на друг пловдивски кмет, Атанас Самоковлиев, макар и двамата никога да не са се срещали, тъй като Самоковеца умира през 1905 година.

Интересни са и сградите в другата посока от Музикалното училище, все повече свързвани с тютюневото наследство на града. Наследници на другия голям тютюнотърговец в Пловдив – Кудоглу са обитавали прекрасната и днес добре реставрирана (макар и едва ли в оригинални цветове) сграда на ъгъла на „Иван Вазов“ и „Кракра“.

Сградата е била на семейство Турдоглу, роднини  на Кудоглу. По-точно на Константин Турдоглу – племенник, син на сестрата на Димитър Кудоглу Мария. Константин е вписан, заедно с брат си Димитър, като съществена част и най-приближен до Кудоглу човек, свързан със завещанието на двата изгорели склада и Дома на благотворителността.

Днес сградата на „Кракра“ и „Иван Вазов“ е добре поддържан хостел. Богато украсената сграда напомня за стила на Камен Петков, работил и по някои от тютюневите складове на фамилията. Заслужава да се спомене сградата на другия брат – Димитър Турдоглу на площад „Централен“ (съседната сграда до т.нар. “Руска книжарница“ по ул. „Гладстон“), сграда със сигурност проектирана от арх. Камен Петков и също добре поддържана днес.

Съседната сграда в посока Музикалното училище е малко по-късна, от 20-те години на века. Контрастираща с изчистените си линии, акцентиращи на вертикали в стил ар деко, веднага можем да разпознаем стила на арх. Стойко Стойков. Проектите за сградата, собственост на еврейски богаташ Соломон Елиаким – непубликувани и неразказани в книга – се пазят в Държавния архив.

В другата посока по „Иван Вазов“ – почти до кръстовището с „Авксентий Велешки“ откриваме една от новите постройки, днес търговски комплекс. Старата сграда на това място, днес изцяло преустроена, също е описана в книга. Пак Пенка Калинкова пише, че там е било жилището на Артур Фернандес, в което е имало книжарница и склад. По-късно той е преустроен специфично в тютюнев склад. Днес дългата сграда, която стига до задната улица „Г. М. Димитров“ обединява Военна прокуратура, административна сграда и търговски части.

Оттам нататък започва Тютюневият квартал. Първата сграда – замъкът на ъгъла на „Иван Вазов“ и „Авксентий Велешки“, е свързана със споменатия вече богаташ Куцооглу и неговата международна компания. Фабрики, складове и административни сгради, свързани с обработването на тютюн, неслучайно построени в близост до ж.п. гарата доминират в пейзажа, макар и да има много други интересни постройки.

В следващ материал ще се разходим в другата половина от улица „Иван Вазов“, а в отделен текст ще разгледаме специално и сградата на Народната библиотека „Иван Вазов“. Ще си поговорим за зелената система на улицата и ще се опитаме да надникнем зад входните врати на някои от по-интересните къщи.