От мрежата: „Циркът в общината” (КОМЕНТАРИ)

Политическата драма в Пловдив в последните дни е основна тема в социалната мрежа за политически ангажираните и хората с позиция. Под тепето ще ви представи някои от коментарите след днешния отказ на Здравко Димитров да спази повелята на Бойко Борисов и да си подаде оставката като кмет на Пловдив. Вместо това той си хвърли партийния билет и каза, че ще продължи да управлява до края на мандата, като пожела успех на ГЕРБ. Най-честото определение, което се използва във Фейсбук за ситуацията под тепетата, е „цирк“.

Ето част от коментарите, които Под тепето публикува без редакторска намеса:

Веселина Александрова, общински съветник от Демократична България:

„Цирков артист към директора на цирка:

– Имам страшен номер – излизам аз на манежа, целият в бяло – бял фрак, бял цилиндър, бели ръкавици, бели обувки. Оркестърът свири туш, над залата се издига огромен бял балон, аз вадя бял пистолет, прожекторите гаснат, аз стрелям, прожекторите светват – целият цирк в ла*на, а само аз в бял фрак, бял цилиндър, бели ръкавици, бели обувки…“

Стар виц.

Пресконференция от днес: кметът на Пловдив Здравко Димитров отказа да подаде оставката си, поискана от Бойко Борисов, и яростно насочи гнева си към бившия кмет на ГЕРБ Иван Тотев. И така стана ясно какъв е цирковият номер, замислен да се изпълни от Бойко Борисов – докато сегашният и бившият кмет до октомври ще се нападат открито и ще се замерят с … обвинения, Борисов ще е добрият и чистият в бяло.

А Пловдив?

Владимир Славенски, общински съветник от Демократична България:

Циркът в Община Пловдив, продуциран от ПП ГЕРБ и Бойко Борисов е изцяло за сметка на пловдивчани. По думите на Зико градът ни затъва финансово и инфраструктурно, и в същото време ще ни се наложи да платим до 17 млн. корекции заради строежа на Пречиствателната станция стартирала при Тотев, като процедура. И двамата считайте за еднакво вредни. Пред нас като пловдивчани и хора занимаващи се с обществена дейност, предстои да дадем адекватна и силна алтернатива на всичко това, на общественото позорище на ГЕРБ, което ни се налага да гледаме. Мисля, че всеки съгражданин вече е наясно, че партията на ББ не трябва да се докосва до управлението на Пловдив.

Слави Георгиев, независим общински съветник:

Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се сбъдне е поговорка, която в пълна степен важи за Здравко Димитров. Дълги години Димитров желаеше да стане кмет на Пловдив, опитваше по всякакви начини да бъде кандидатура за такъв, да намери подкрепа, подръжници. В крайна сметка звездите му се наредиха и след мощна корпоративна помощ и договорки, Здравко Димитров се добра до заветната си мечта, да седне на кметския стол на Пловдив.

Разбира се, друга поговорка гласи, че едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто да го направиш. Тук Димитров приключи още на първото.

Скоро след началото на мандата му се разбра ,че става въпрос за тежко неподготвен кадър, който трудно разбира как функционира една община, с какви нормативни актове трябва да се съобразява и как е необходимо да се артикулира с общинските служители, общинските съветници и гражданите.

Още първите действия на Димитров показаха, че възнамерява да управлява като едноличен собственик, а не като пръв сред равни. Назначиха се без конкурс главен архитект, директор на Старинен Пловдив и цели 9 зам-кмета. Повечето по образ и подобие на началника си. Верни, но неспособни.

Така преминаха и трите години от управлението на Димитров. Бомбастични предложения в последния момент, неразбиране проблемите на общината, безмислени срещи с групите в общински съвет, поемане на ангажименти, без те да се изпълняват, защитаване на корпоративни интереси, съмнения за корупция, но най-вече работа без професионални анализи и проучвания.

Най-неприятната част от управлението на Димитров е тоталното забатачване и забавяне на всички управлявани от него проекти-улици, стадиони, пробиви, програми. За първи път в историята на Пловдив имаме изпълнители с договори към общината, които правят каквото си искат. Изисква се експертиза, познаване същността на управлението, спазване на законите и подписани договори, упоритост, гъвкавост и лични качества.

Та много внимавайте, какво си пожелавате. Желаното не е като реалното.

Славчо Атанасов, бивш кмет на Пловдив, под поста на Слави Георгиев:

Е, Слави , а нима г-н Тотев не е същият! Там системата е една и съща.Г-н Борисов ги посочва , а те безприкословно му се подчиняват! Това не са кметове , Слави.А кметски наместници на г-н Борисов!Поне в Пловдив е така! И следващия посочен ,ще е същият! Няма значение , как се казва !Такива са законите на системата им!

Адв. Стефан Левашки:

Отишли Зико и Борисов на среща със запалянковците при строежа на Колежа. По-едно време гледат насреща една баничарница, наредили се на опашка заедно с феновете да похапнат топли банички. В един момент всички нещо се разсеяли покрай гръмките обещания на Баце и Зико мушнал една баничка в джоба си. Само Бащицата го забелязал и се обърнал към баничаря и феновете, а сега искате ли да Ви покажа един фокус с баничка. Всички пожелали. Бойко взел една баничка от тавата сгънал я на две и доволно я налапал. А какъв е фокуса с баничката – попитали всички. Я проверете в джоба на кмета – невъзмутимо отвърнал експремиера. За този стар виц се сетих покрай драмите в Пловдив.

Валентин Вълканов, преподавател в НБУ

Поредният троен тулуп на Зико е най-лошото, което можеше да се случи на Пловдив. Хем остава кмет, тоест будната кома в управлението е с никакъв шанс за промяна към момента, хем градът губи и всякаква подкрепа от партията си феодал и вседържник. По-зле от това трудно ще стане.

Тоя филм го играхме преди години с един друг духов инструмент – Славчо Атанасов. В следствие на неговия супер стънт Пловдив изгуби десетки милиони, които държавата просто не изпрати към града. Аналогично бае Зико сега съобщил, че оттегля предложението си (все едно зависи от него) за 22 милиона за Колежа, след като триумфално по тиквенски щеше да спасява работата кризисно пиарски.

Циркът на герб в Пловдив е потресаващ и това е само от тоя уикенд. За 13-те години назад ми се реве като се замисля. И най-важното – всеки ден, в който модерният феодализъм на една клика духови инструменти продължава да дерибейства над общините, стоим на максимално отстояние от първия свят.