От БХРА настояват: 9 % ДДС за заведенията за обществено хранене и развлечение безсрочно

Работещи мерки, които да подпомогнат туристическия бизнес тук и сега, а не поредните обещания, очакват от служебния кабинет и от местните власти Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Предвид трудната ситуация, в която продължава да работи секторът и фактът, че е най-пострадалият от кризата и в синхрон с европейската практика, от БХРА настояват да се приеме оставането на ДДС за заведенията за обществено хранене и развлечение в размер на 9 на сто безсрочно. Както и за другите видове туризъм, чиято 9-процентна ставка на ДДС изтича в края на 2021 г.

Предходният служебният кабинет пропусна да внесе промяната докато имаше работещ парламент, така че тя да стане факт. Вместо това се предлага за обществено обсъждане удължаване на мярката „до края на епидемиологичната обстановка“, което е крайно недостатъчно, вместо за период от поне 3 до 5 години след края на пандемията, както е в повечето европейски страни, така че мярката наистина да има антикризисен характер и да подпомогне най-засегнатия от кризата сектор – туристическия.

Нашите конкуренти, намаляват данъци, предлагат значителна финансова подкрепа на компаниите от сектора, разсрочват кредити, взимат работещи, бързи и ефективни мерки, така че да подпомогнат оцеляването на туристическите си индустрии, а ние отново се бавим, заявяват от БХРА. Трябва да е ясно, че бизнесът не може да се  възстанови моментално, като с магическа пръчка, след претърпените удари през последните 2 години, подчертават от национално представената организация с 36 регионални структури.  Освен това предложението за удължаване на намаления ДДС би се гласувало чак от следващ парламент, който може да реши да следва друга политика. Така че при действията на служебното правителство, макар и да са  в правилната посока, не е погледнато достатъчно перспективно на проблематиката, подчертават от БХРА. При всяко управление, дори и да е служебно, трябва да се поставят основи, които следващо правителство да може да надгражда, а не действията да са хаотични и да откриваме всеки път топлата вода

Вместо обещания за светло бъдеще, туристическият сектор има необходимост да получи реална помощ, тъй като въпреки шумните приказки, реално приходите от летния сезон, който продължи  месец и половина – два, не са достатъчни да оцелее бизнес, който има разходи 6 пъти по-дълго време – 12 месеца. Неколкократно от БХРА поискаха всички ресорни министерства, от чиято работа зависи дейността на туристическия бранш да обединят сили и да изготвят обща стратегия или план за оцеляване на туристическите фирми, които са гръбнак на българската икономика.

От БХРА подчертават, че мярката 60/40 трябва да се удължи не само до края на годината, а за срок от поне още 2 години. При това да се върнат старите критерии за подпомагане при спад на оборота от 20 на сто, а не както прие служебният кабинет поне 30 на сто. Да се предвидят и средства в бюджета за трансформиране на мярката в 80/0 за туристическия сектор като най-засегнат отрасъл в икономиката, от който същевременно зависи и развитието на други сектори, настояват още от БХРА. От организацията настояват и да се променят условията по кандидатстване за мярката 60/40 за сезонните хотели, като съпоставката е по средна годишна заетост. Като същото да е валидно и за другите видове туризъм. А като основа за отпускане на съответната помощ за сезонните работници да се взима за база реалното брутно възнаграждение, което е получавало или получава всяко лице, а не минималната работна заплата.

Освен това незабавно трябва да бъде разработена и цялостна програма за сезонните работници, за да имат те интерес да останат заети в туризма. В момента тези хора работят по 2-3 месеца по време на активния сезон и нямат никаква сигурност. В същото време парите, предвидени за сезонните работници, които не са никак малко, не се харчат в интерес на бизнеса, подчертават от БХРА. Ако не може нормативната уредба да работи в интерес на бранша, следва да бъде променена според новите условия и да отговаря на изискванията на бранша. Летният сезон приключи преди месец, временно наетите служители са на борсата, но никой не казва какви обезщетения ще получат, как ще oцелят, какъв ще е стимулът им да останат в туризма. От БХРА подчертават, че веднага след сезона би трябвало да се задействат фондовете на социалното министерство, така че да се предвидят пари за безработните сезонни работници и средства за тяхната квалификация и преквалификация, а не да се чака новата година и новия туристически сезон. Грешка е, че обученията започват през февруари-март и продължават до юни, тъй като на туристическия бизнес тези служители са му необходими по-рано.

Според БХРА всички тези курсове, финансирани от държавата, трябва да обвързват обучаващите се с ангажимент, след като завършат курса, да останат да работят в България за предварително определен период от време, примерно 6 месеца. Крайно време е да се помисли за цялото кадрово осигуряване, защото по безсмислен начин губим качествени кадри. А без този подготвен гръбнак от служители, които вече търсят по-перспективни занимания и с рекордните цени на тока за бизнеса, има опасност значителна част от хотелите през предстоящия зимен сезон и през следващия летен въобще да не отворят, ако цената тока и инфлацията останат на това ниво.

Цинично е да се въвеждат мерки без икономически и социални компенсации за фирмите и служителите, категорични са още от БХРА. А дори когато такива има, те да са недостатъчни и да не се изплащат навреме. Икономическите мерки трябва да гарантират нормален живот на фирмите и служителите, както е в Европа. Естествено, по-добре е да има каквито и да е обезщетения, вместо никакви, но можеш ли да преживееш достойно и да оцелееш с една минимална работна заплата.

От БХРА настояват и местните власти да удължат или да предприемат мерки за намаляване на наемите и на таксите тротоарно право, такса смет, както и на всички останали местни данъци и такси, които касаят туристическия сектор не само до края на годината, но и за следващата, за да подпомогнат оцеляването на бранша. Тъй като нито бизнеса, нито служителите в него, нито общини и държава имат сметка от фалиране на фирми или увеличаване на безработицата, което би рефлектирало върху цялостната икономическа стабилност на страната.