Огън и багери унищожават наследството на Кудоглу

Пожарът в къщата на улица „Гладстон“, в която е живял Димитър Кудоглу, е поредният случай на нещастие, сполетяло материалното наследство, завещано от великия българин. В случая става дума за тъжен инцидент, при който загина и човек. Сградата по всяка вероятност ще бъде върната в най-автентичния ѝ възможен вид, тъй като досега за нея се грижат наследниците на Кудоглу с много внимание и отговорност. Не толкова добра съдба през годините имат другите негови постройки.

Домът на здравето – разрушен от багерите през 70-те заради Пощата

Първата „жертва“ е Домът на народното здраве на площад „Цар Симеон“, сега „Централен“. В сградата на хотел, Кудоглу изгражда легендарният дом, в който бедни пловдивчани са лекувани безплатно, а за внушителното му дарение е приет специален закон, получава поредица отличия, благодарности и признание от целия народ.

Самата институция е затворена малко след 9-и септември 1944 година. Паметник, поставен малко след смъртта му през 1940 година, също е преместен от новата власт от центъра на града в покрайнините – за щастие бюстът бе върнат преди години в Цар Симеоновата градина. Самата сграда е съборена през 1972 година за разширението на Пощата, въпреки несъгласието от множество експерти, на което властите не обръщат внимание. Наскоро като единствен материален спомен бяха показани вратите от Дома, които носят и инициалите на дарителя.

Тютюневите складове, дарени за издръжка на Дома – опожарени преди десетилетие

През август 2016 година огън унищожи вътрешността на красивите тютюневи складове в квартала до улица „Иван Вазов“. Двете най-пищно орнаментирани сгради останаха само като черупки – техните здрави стени и до момента стоят като спомен за дарението на Кудоглу, но и за безсилието на държава и общество да се пребори за пловдивската история и красотата на града.

Съдбата им в последните 9 години не се е подобрила. Множество административни процедури, дела за пожара и различни планове не променят състоянието. Стените са обезопасени, но в близкия хоризонт не се вижда шанс за тяхната реставрация и връщане като част от живота на града.