Николай Пловдивски пише до кабинета и организира подписка срещу изграждането на крематориуми в Пловдив

„Реализирането на подобни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, за да не кажат, че не са били предупредени.“
В официално обръщение на Пловдивския митрополит Николай относно експлоатацията на крематориуми, публикувано на страницата на митрополията в Интернет се казва, че за огромно негово съжаление „отново се налага да се занимаваме с темата за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне на човешки тела, т.нар. крематориуми. Поводът са сведенията, които получихме за намерения за разширяване и увеличаване на капацитета на допуснатия крематориум в град Пловдив и за изграждането на още един нов такъв“.
Изгарянето на човешки останки е кощунство, категоричен е владиката, който не приема аргумента, че гробищата са пълни.
„Разбирам, че градските гробища са препълнени и че общините изпитват затруднения при разкриването на нови и нови гробни полета. Един организационен проблем не може да става причина за създаване на морален и духовен проблем.“
Обръщението му е адресирано до: Гроздан Караджов, зам.-министър-председател по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството, Борислав Сандов, зам.-министър-председател по климатични политики и министър на околната среда и водите, вр. и.д. Пламен Трифонов, началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – София, инж. Мария Дончева, началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив, Ивайло Йотков, директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив, Здравко Димитров, кмет на Община Пловдив и инж. Александър Държиков, председател на Общински съвет Пловдив и  освещения клир на Пловдивска епархия.
Към ръководните кадри има специално изявление, че въпреки направения ОВОС не са оценили въздействието на крематориумите върху духовната околна среда.
„Доколкото разбираме, за разширяването на крематориум или за изграждане на нов крематориум, държавните органи е трябвало да проведат и са провели процедура по „оценка за въздействие върху околната среда.“ Интересно дали при тази оценка държавните органи взимат предвид въздействието на едно или друго „инвестиционно намерение“ и върху духовната околна среда? Важно ли е за тях, че освен, че ще дишаме въздух, замърсен с частици пепел от изгорени човешки тела, ние създаваме една отровена духовна атмосфера? Атмосфера на презрение към човека? Че благодарение на такива „инвестиционни намерения“ и на благосклонното отношение на държавните органи към тях, като към бизнес, се стига до там на човешкото тяло да се гледа чисто и просто като на отпадъчен материал? Като някакъв излязъл от употреба уред, захвърлен на вторични суровини, от който можем да извлечем и продадем полезните части, а непотребните останки да унищожим, разбира се, пак срещу заплащане? Нима не се вижда пряката връзка между влошените човешки взаимоотношения през последните десетилетия и възникването на крематориумите, т.е. на идеята, че човешките тела могат да се горят? Нима разрушаването на духовната околна среда не е също толкова, ако не и по-страшно от физическото замърсяване и увреждане на природата, за която държавата и нейните органи толкова се грижат? Разбира се, органите по опазване на околната среда ще ми отговорят, че в техните закони подобни изисквания няма и че те не отговарят за духовното и за душата. Е, добре! Църквата обаче отговаря. Аз отговарям и всеки свещеник отговаря. По този въпрос и всеки мирянин – християнин и християнка, отговарят. И аз ви казвам, че изгарянето на човеци е поругаване на Бога, а Бог поруган не бива.“
Митрополитът предупреждава, че „реализирането на подобни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, за да не кажат, че не са били предупредени.“
От обръщението става ясно, че Пловдивската митрополия организира в храмовете на Пловдив подписка срещу експлоатацията на крематориуми и изгарянето на човеци на територията на на град Пловдив.