„Най-често това се случва законно. А някой път е и незаконно. Аз не виждам голяма разлика между законното и незаконното, защото и в двата случая е безобразие”. Така именитият антрополог проф. Мария Шнитер коментира събарянето на два склада в тютюневия град днес.
В знак на протест тя дойде край сградата на „Г.М.Димитров” и „Екзарх Йосиф”, тъй като неговото разрушаване започна днес, по време на заседание на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство.
Мария Шнитер бе там неслучайно. Тя е пряк наследник на градоустроителя на Пловдив арх. Йосиф Шнитер, чийто архитектурно наследство, законно или незаконно, се разрушава пред очите й от багери през годините.
„Да използваш вратичките и пролуките в закона, като си улесняваш пътя с доплащане, е един начин да се отнасяш към миналото , който не заслужава никакво разбиране. И никакво съгласие. Чудя се къде са пловдивчани в този горещ следобед. Изглежда тези, които извършват това безобразие в момента разчитат именно на това, че хората спят следобеден съд или още са на края на лятото. Но истината е, че ние изглежда не можем да разчитаме на нито една институция, която да защити нашето културно наследство, нашето минало, нашата памет. Ние трябва да разчитаме само на себе си. И това е, което ни оставя да направим- да се противопоставяме. Защото не виждам кой и как ще се изправи срещу тези багери”, коментира Мария Шнитер.
Тя добави, че голямата част от духа на тютюневия град вече не е тук. Ароматът на тютюн, с който Пловдив посрещаше всеки, слязъл от автобуса или влака на Централна гара, вече го няма.
„Спомените изчезват заедно с хората, които си отиват. Архивите вероятно пазят някакви следи. Но материалните носители на тази памет са все по-малко около нас. И това, което ще стане, е че следващото поколение просто няма да има къде да отиде, за да види например какъв е бил животът на тютюноработниците на 20 век. Или къде са се правили големите работнически протести”, допълни правнучката на Йосиф Шнитер.
Професорът от ПУ подчерта, че само на събития като днешното се виждат напоследък управляващите, което не е никак добра традиция.
„Проблемът е, че министърът обикновено има на разположение достатъчно много възможности за отлагане, за увъртане, за забавяне, за мълчаливо съгласие или несъгласие. За мълчаливо бездействие. И когато това нещо се попроточи, лудите се налудуват, докато умните се наумуват.
Историческата памет не са само сградите, в случая бивш склад за тютюн, паметта е приноса на поколенията, отстоявали българската независимост и свобода като битките при Шипка, Дойран, хора като Левски, Ботев и много други, но соросоидните НПО -та обезцениха тенденциозно тази история. Сего плачем че бил бутнат един от складовете на тютюнев фабрикант, който даже не е и паметник.
Складът с решение на СЕСОНКЦ е обявен за единичен паметник на културата от местно значение – в допълнение към вече съществуващия му статут като ансамблов паметник, така че да твърдите обратното е проява на пошлост.
Складът (беш)е с уникална архитектура от периода, оцелял Чирпанското земтресение, съхранил духа на една следосвобожденска епоха, пример за индустриален подем.
Всичко това само за да бъде разрушен от някакви мутри, незаслужаващи дори на 100 км от Пловдив да стоят.
Явно сте много хора на хранилка при тези “инвеститори” – но се замислете, те нямат морал със сигурност, а вие поне нямате ли?
Глупости, колкото даде изкажете!
Къде бяха всички тези радетели за Пловдив, когато държавата е разпродала на парче всички тези сгради?… Защо отново предизборно се появяват?… В крайна сметка те вече са частна собственост, което значи, че държавата не я интересуват тези сгради. И тук проблемът не е на град, община, а на държава…
Нашата памет, имам предвид вековната, скоро ще бъде заличена базвъзвратно. Алчност и унищожение. А тези обекти можеха да бъдат реставрирани интелигентно и приспособени за ползване, както жилищни, така и за други цели. Но, де такъв акъл у собствениците им. Историзмът се цени в цял свят и за него се плаща добре от туристите. Пловдив не е само Капана, който вече се превърнал в селската кръчма на града ни и не е творческо място, каквито бяха първоначалните претенции за него. Юруш, жалко …
Е, та?