Световни автори участваха в художествен пърформънс – част от програмата на Международния литературен фестивал „Летерапопули“
В историческата част на Пловдив, там където калдъръмените улици пазят спомените на столетия, тази пролет оживя едно литературно вълшебство – второто издание на фестивала „Литерапопули“. В продължение на една седмица градът се превърна в дом на словото, в сцена за поезия, проза и музика, които заедно изградиха пространство за срещи, размисъл и въображение. Това не е обикновено културно събитие, а преживяване, което сближава хората чрез литературата и изкуството.
Сред акцентите тази година бяха испанските творци Рахел Мартинес Гомез – носителка на Европейската награда за литература, и Хосе-Мануел Фахардо – писател с дълбока чувствителност и силна връзка с музиката на думите. Те не просто представиха своето творчество, а създадоха емоционален диалог с публиката, в който думите оживяваха, а музиката разказваше онова, което не се изговаря. Специалната среща с двамата творци се състоя в Галерия „Димитър Георгиев“.
Рахел Мартинес Гомез внесе със себе си тиха сила и изключителна поетична интуиция. Стихосбирката ѝ „Рева на женския ягуар“ започва с болка – телесна и душевна, – но постепенно преминава през вътрешно пречистване и стига до възраждане. В един от най-силните ѝ образи, тя говори за счупено крило – метафора за загуба, за раздяла с дома, който дълго е бил неин пристан. Седем години от живота си прекарва в дълбок преход, в съпротива срещу промяна. Но именно тази промяна я води към ново начало – към полет.
Поезията за нея не е въпрос на навик или задача – тя е порив, пристъп, необходимост. Започнала да пише още на шестгодишна възраст, Рахел винаги е свързвала писането със състояние на душевно движение. За разлика от романите, в които има ясно изградена структура, поезията ѝ се ражда от чувството, от мига, от вътрешна нужда. Много от стиховете ѝ остават неиздадени, защото по думите на авторката те са прекалено лични и твърде истински, за да бъдат изложени пред света. Тя пише, когато трябва да разбере себе си, когато трябва да преведе болката си в думи. Поезията я лекува.
Хосе Мануел Фахардо се превъплъти в съвсем различна роля от тази на своята колега – на наблюдател, на мислител, който преплита думите с музика и размишление. Още с първите си изречения той призна, че е силно развълнуван от начина, по който музиката на фестивала съпътства литературното четене. За него мелодията не е просто допълнение, а друг вид разказ – паралелен и еднакво емоционален. Музиката казва онова, което думите понякога премълчават – тя носи тъга, спомен, носталгия.
В поезията, твърди Фахардо, няма място за измислица. Там всичко е истина – разголена, неподправена. Неговата единствена поетична книга, писана в продължение на 35 години и събрана в 65 страници, е дълбоко лична. А той възприема себе си по-скоро като прозаик, а не като поет. Отбягва този образ – не обича да бъде поставян в рамката на „поетическата аура“. Но това, което сподели, беше безкрайно истинско – изповед, лишена от преструвка. За него литературата е начин да изрече онова, което не може да остане неизказано.
Второто издание на Фестивала „Литерапопули“ надхвърли очакванията и доказа, че литературата не е самотен акт, а преживяване, което се случва между хората. Тук музиката и думите се допълват, поезията се изживява, а прозата носи усещане за дълбочина. Сред топлата атмосфера на Пловдив, където миналото съжителства с настоящето, това литературно събитие се превърна в жива връзка между емоцията и разума, между личното преживяване и универсалната истина. Така, дори когато крилата изглеждат наранени, думите, съчетани с изкуство и разбиране, дават нов полет. И именно това е силата на фестивала – той не просто представя книги, а отваря пространство, в което литературата не се чете – тя се чувства, споделя и преживява.
Фестивал ЛЕТЕРАПОПУЛИ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив по Компонент 1 – ,,Фестивали и значими събития“ и БИАМ. Той е част от културния календар на града.
Автор: Маргарита Киркова
Снимки: Живка Аджеларова
