В забързаното ежедневие на градския транспорт в Пловдив, понякога най-обикновените неща могат да разкажат много за реалността, в която живеем. Поглед отвътре към кабината на един от пловдивските автобуси разкрива нещо повече за стандартното работно място на шофьора – тя е поле на импровизация, прагматизъм и тиха изобретателност.
На пръв поглед нищо необичайно: монети, поставени до дясната ръка на водача, няколко еднократни чашки за съхранение на ресто и контролния панел с бутони…, но погледът се спира върху нещо неочаквано – обикновена захабена хавлиена кърпа, внимателно разстлана на повърхността върху вратичката за шофьорската кабина. Това е импровизираната „каса“, мястото на което шофьорът продава билети и връща ресто.
А защо кърпа?
Защото пластмасовата повърхност на таблото е хлъзгава, а монетите – шавливи. Леката влажност на кърпата задържа стотинките на място, а меката ѝ текстура улеснява тяхното повдигане. Практично, ефикасно, гениално в своята простота решение! Ще го оцените, ако имате око за детайла, може би просто бихте избрали по-тъмен цвят хавлия.
В свят, в който често се говори за „иновации“, тук виждаме съвсем различна форма на напредък – този, роден от нуждата, от липсата на ресурси и от ежедневния сблъсък с практическите проблеми на градския транспорт. Това е градският гений в действие. Те не са просто едни шофьори, които само карат автобуси, а жив пример на адаптация в движение към реалностите на деня.
Неволята учи и то по един забележително креативен начин.
