Карина Попова е художник, който работи в сферата на фотографията, керамиката, стъклото и други техники. Тя е част от Националните есенни изложби 2022, които по традиция ще се проведат през септември ще се проведат в обичайните пространства в Стария град – Балабанова къща, Хиндилиян и къща Мексиканска графика. В поредица интервюта в „Под тепето“ ще представим част от авторите.
Карина Попова е роцена през 1992 година в София, където живее и работи. Завършва последователно бакалавър и магистратура „Дизайн на порцелан и стъкло“ в Националната художествена академия, след което има и следдипломна квалификация във Фаенца, Италия. В момента е докторант по фотография в НХА. Има участия в различни самостоятелни и общи изложби в София, Созопол, Фаенца (Италия), а също и на Биеналето на акварела в Градската галерия – Пловдив през 2019 година.
Какво представяте на изложбата?
Работите, които представям са обединени от една тема – Споделено пространство и са реализирани в различни медии. Концептуално и логически са силно свързани. Ще покажа рисунки, фотография и керамика, като те буквално преливат едни в други – както визуално, така и като идея. Имах възможността да направя много работи през последната година и е чудесно, че сега ще мога на живо, а не в нереалните пространства на мета вселената, да разкрия какво всъщност се е случвало по темите свързани с пространството, с истинското такова, с въображаемото, с това, което е изградило новото и с миналите места и случки, които са ни белязали и изградили.
Търсейки и намирайки местата, вървейки по следите на обитаемите и необитаеми места стигнах до нови точки в процесите на създаване. Интересно ми е и изследването на границите между човек – място и обединението на тези теми в изкуството… в различните техники на изпълнение. В много от работите има и текст, всичко което е изписано е лично преживяно и съчинено от мен, понякога под формата на някаква калиграма, друг път експресивно добавен текст към рисунката, всичко е въпрос на интерпретация и естествено композиция. Както в музиката има ритъм, по същия начин са изградени и повечето от идеите ми, макар и доста абстрактни на моменти, те имат своята музикална логика.
Как се стигна до Вашето участие на Националните есенни изложби?
Миналата година посетих изложбите и бях много щастлива да се срещна с Галина Лардева, която е организатор и куратор на изложбата. Тя ме покани да участвам тази година и съм много щаслива.
Свързвате ли по конкретен начин работите с темата на Есенните изложби, каква асоциация предизвиква у Вас заглавието „Споделено пространство“?
Работите, които ще бъдат изложени са изцяло свързани със заглавието. Всеки аспект и елемент в рисунките и фотографиите е пространство, а неговото изпълване е обагрено и изписано с преживявания и места, някои обитавани и реални, но други сътворени от мен. Отвътре- навън, но все пак създадени в обстановка, която те провокира да рисуваш, търсиш, мислиш и накрая да споделиш. Какво е споделено, вероятно ще бъде видяно на изложбата.
Много фотографи използват различни техники за допълнителна обработка на снимките – като в последните години, сякаш, все повече връщайки се към традиционни техники на пост-обработка. Как гледате Вие на тези тенденции и използвате ли ги по някакъв начин?
Аз не следвам тенденции, защото почерка и личния глас се формират от самите нас с времето и въображението – независимо от медията, която избирам. Затова търся постоянно, като ловец или като човек пишещ сценарии. Истинското преживяване е много важно, то влиза в изкуството и продължава да живее, ако има късмет.
Не съм почитател на прекалените обработки, независимо дали преди или след, защото на този етап нямам необходимост от това. Успявам да се изразя без допълнителни намеси, а как е реализирана една работа не винаги е интересно и необходимо да бъде разказвано, трябва да има и доза тайна в споделянето.
Къде е балансът между рисунката и фотографията във Вашето творчество?
Всъщност те се допълват много леко и естествено, мисля си, че дори не може да бъде уловена нишката им на сливане, освен когато не е нарочно. Някъде умишлено търся един тип „накъсване“ на фотографската лента, на спомените, на местата и я добавям с колажиране и текст.
Друг път умишленото присъствие в дадени пространства ме намира и успявам да хвана точно онова, което търся.
Какво мислите за Есенните изложби като формат – какво е Вашето мнение за събитието през годините и сега?
Мисля, че това е едно от най-хубавите събития за България, със своята богата история и най-вече с много знакови творци участвали във времето. Атмосферата, която се създава по време на Есенните изложби е неповторима, изпълнени пространства с красота, магия и многобройни артистични светове показани, чрез визуалните изкуства. Благодарна съм, че тази година ще имам възможност да бъда част от събитието.
